— Изглежда, си чул за снощи.
Намръщеното лице на Алекс явно не впечатли Рос.
— Нима е останал някой в Лондон, който още да не знае? Позволи ми да ти изкажа най-дълбокото си уважение. Никога не съм подозирал, че си способен на такова нещо.
— Благодаря. — Посочи му вратата. — А сега си отивай.
— О, не, все още не. Дойдох, за да говоря с теб, братовчеде. Бъди любезен. В края на краищата ме виждаш само веднъж-дваж пъти в годината.
Алекс се усмихна против волята си. Двамата с Рос поддържаха връзка на приятелски спречквания още от деца.
— Проклетник! Хайде, ела да се разходим в градината.
Запътиха се към салона и оттам, през остъклените врати, излязоха навън.
— Когато ми разказаха за суровия ми братовчед и непокорната Лили, не можах да повярвам на ушите си — сподели Рос, докато вървяха по меката трева. — Облог за вниманието на една жена… Не и нашия скучен и обикновен граф Уолвертън. Сигурно се отнасяше за друг. — Наблюдаваше внимателно Алекс. — Но изглеждаш някак си… Не те бях виждал такъв от времето на Каролин.
Алекс сви рамене от неудобство. Спряха насред градината пред огромен слънчев часовник.
— Почти две години живееш като монах — продължи Рос.
— Имах си своите моменти — отговори му през зъби.
— Да, но винаги си потиснат и дистанциран, дори и към най-близките си приятели. Запита ли се защо новината за брака ти с Пенелопе бе приета с толкова малко ентусиазъм? Хората си даваха сметка, че бедното момиче изобщо не те интересува и ви съжаляваха.
— Сега вече няма защо да я съжаляват — промърмори Алекс. — „Бедното момиче“ е щастливо омъжена за виконт Стамфорд. Избягаха в Гретна Грийн.
Братовчед му го погледна изненадано и подсвирна.
— Добрият Закари. Сам ли го направи? Не, някой трябва да му е помогнал.
— Сам-самичък — каза Алекс иронично.
Рос замълча, преценявайки информацията. Обърна се със смях към графа.
— Не ми казвай, че е била Лили. Явно затова си се държал така снощи в Крейвън’с. За да си разчистите сметките. Lex talionis.
— Това не трябва да става публично достояние — предупреди го Алекс.
— За Бога, направил си го за семейната чест! — възкликна Рос. — Но нещо е станало… Възвърна си желанието за живот, нали? Това доказва твърденията ми, че прелестите на Лили Лоусън биха могли да вдигнат и мъртвец.
Алекс се опря на каменния часовник със свит крак. Лекият бриз разроши косата му. Замисли се за Лили в прегръдките му. Отново го изпълни това абсурдно усещане за щастие и цялост. Усети как се усмихва.
— Тя е необикновена — призна.
— А! — Сините очи на Рос искряха от любопитство, нещо типично за него. — Смятам да съм следващия. Кога се вдига забраната?
Усмивката на Алекс се изпари. Погледна към братовчед си заплашително.
— Няма наддаване.
— О, наистина ли? През последните две години не е имало мъж под осемнайсет, който да не я желае, но всички знаеха, че е запазена територия на Дерек Крейвън. Очевидно след снощи нещата са се променили.
— Моя е — каза Алекс, без дори да се замисли.
— Трябва да плащаш, за да я издържаш. И сега, когато цял Лондон знае за случилото се, ще завалят предложения за бижута и замъци. — Рос се усмихна. — Смятам, че моята оферта от четворка арабски коне ще е достатъчна, макар че може би ще трябва да се разделя и с една или две диамантени диадеми. Алекс, би могъл да й подшушнеш нещичко за мен. Струва ми се логично, че искаш да я задържиш за известно време, но имам намерение да съм следващия й покровител. Не съществува друга като нея, така красива и страстна. Всеки, който я е виждал по време на лов с прочутите й червени панталони, си е представял как язди върху него…
— Рос, — прекъсна го Алекс и се отблъсна от часовника. — Малинови са. И няма да позволя нито на теб, нито на когото и да било друг да я докосне.
— Не можеш да го предотвратиш.
Изражението на графа стана буреносно.
— Мислиш ли?
— Боже мой! — възкликна очарован Рос. — Наистина си ядосан. Разгневен, по-скоро. Гориш целия. Настръхнал, раздразнен, обиден като…
— Върви по дяволите!
Братовчед му се усмихна развеселен.
— Никога не съм те виждал такъв. Какво става, за Бога?
— Става това — изръмжа Алекс, — че ще удуша всеки, който се осмели да я доближи.