— Тогава се приготви да се биеш с половината мъже в Лондон.
До този момент Алекс не си бе дал сметка за студената подигравка в погледа на братовчед си. Бе налапал въдицата.
— Проклет да си!
Рос стана сериозен.
— Притеснявам се за теб. Не ми казвай, че изпитваш нещо към нея. Лили не е жена, която може да остане с един мъж до края на живота му. Дори не може да се твърди, че е опитомена. Не се опитвай да превърнеш една авантюра в нещо трайно.
Лицето на Алекс стана непроницаемо.
— Отивай си, преди да съм те убил.
— Лили е жена с опит. Ще те накара да си загубиш главата. Казвам ти го, защото знам как преживя загубата на Каролин. Беше в ада. Не мисля, че ще ти хареса да повториш пътуването. Не разбираш каква е всъщност Лили Лоусън.
— А ти? — попита Алекс с нисък глас. — Изобщо някой разбира ли я?
— Защо не попиташ Дерек Крейвън? — подхвърли Рос, наблюдавайки го отблизо, за да види дали е попаднал в целта.
Графът го изненада с една ленива усмивка.
— Крейвън няма нищо общо, Рос. Поне отсега нататък. Единственото, което ти трябва да знаеш, е, че ако се опиташ да доближиш Лили, ще ти откъсна главата. Хайде, визитата ти свърши. — Запъти се към къщата.
Рос го последва.
— Обясни ми само — каза — колко време смяташ да останеш с нея.
Алекс се усмихна, без да забавя крачка.
— Намери си друга жена, Рос. Да чакаш Лили ще е загуба на време.
На Сейнт Джеймс Стрийт имаше огромна опашка от карети. Всички искаха да присъстват на маскения бал в Крейвън’с. Пълната луна осветяваше улицата, отразяваше се в лъскавите костюми и очертаваше странни сенки по паважа. Улицата се огласяше от музика, идваща от отворените прозорци на клуба, от енергична полонеза до елегантен валс.
Всеки бал можеше да се превърне в сцена на крайности. И ако се прибавят и костюмите, дори можеше да стане опасно. Маскираните хора имаха навика да вършат неща, за които дори не биха помислили в нормалното си ежедневие. Освен това Крейвън’с бе известен с толерантността си към по-свободното поведение, с безбройните закътани местенца и уединени салони, с привлекателната смесица от проститутки, високопоставени дами, мошеници, джентълмени… Всичко можеше да се случи.
Лили слезе от каретата си и внимателно се насочи към входа. Краката й бяха боси и усещането за студения паваж я караше да потръпва. Криеше костюма си, или по-точно казано голотата си, под черна пелерина, която я покриваше от главата до петите.
Чувстваше се напрегната. Алкохолът, веселбата и ролята, която смяташе да изиграе, щяха да й помогнат да спечели петте хиляди либри. На всяка цена.
След като си проби път между чакащите, поздрави иконома с кимване. Сигурно я разпозна, въпреки доминото от зелено кадифе и дългата черна перука, защото не направи опит да я спре. Дерек я очакваше. Лили чу гласа му зад гърба си още с влизането си:
— Виждам, че си добре.
Тя се обърна. Той се бе дегизирал като Бакхус, бога на виното и разпуснатото поведение. Носеше бяла тога и сандали, а на главата му имаше венец от лозови листа. Гледаше я изпитателно. Лили усети, че се изчервява под доминото си.
— Естествено, че съм добре — каза. — Защо да не съм? — Усмихна му се студено. — Извини ме, но искам да играя. Трябва да спечеля пет хиляди.
— Чакай. — Постави ръка на рамото й и я погледна с погледа на стар приятел. — Да се поразходим.
Тя се разсмя недоверчиво.
— Смяташ, че можем да продължим приятелството си, сякаш нищо не се е случило?
— И защо не?
— Защото снощи заложих тялото си на карти в момент на отчаяние. Ти не само не ме спря, но и използва случая да забавляваш гостите си. Това не е поведение на приятел, Дерек, а по-скоро на сводник.
Той изпръхтя презрително.
— Не ме интересува, че искаш да се потъркаляш с някого. Аз често го правя. Това не променя нищо между теб и мен.
— Снощи беше различно — каза Лили, без да губи самообладание. — Помолих те да ми помогнеш, да спреш нещата. Но ти ме изостави, Дерек.
Думите й събудиха някакво тъмно чувство у него. В погледа му личеше неудобство и бузата му нервно потрепваше.
— Разбира се, че ме е грижа за теб. Но какво става в леглото няма нищо общо.
— Значи каквото и да направя, на теб ще ти е все едно, така ли?
— Така трябва да бъде — промърмори той.
— О, Дерек, — прошепна тъжно Лили. Започваше да разбира някои неща, които я озадачаваха през последните две години. Дерек отдавна знаеше за отчаяната й нужда от пари и въпреки това, никога не бе предложил помощта си. Мислеше си, че е от чисто скъперничество. Но сега смяташе, че е било от страх. Той предпочиташе фалшиво приятелство пред истинско. Перипетиите от младостта бяха наранили сърцето му по жесток начин. — Тогава всеки е свободен да прави каквото си иска, така ли? — продължи тя. — Ти си доволен да стоиш настрана и да наблюдаваш, все едно си на театър на марионетки. Много по-сигурно е, отколкото да предприемаш рискове и да поемаш отговорности. Колко удобно! Добре, няма да те моля повече за помощ. Не ми и трябва вече. Странно, от снощи сякаш съм изгубила всичките си скрупули. — Отметна пелерината и изчака реакцията му.