Влизащите в този момент замряха на местата си и заковаха погледи в нея.
На пръв поглед костюмът й създаваше впечатление, че е гола. Моник бе използвала прозрачен газ с телесен цвят, прилепен по тялото, и бе добавила огромни зелени листа, които заедно с дългата до бедрата перука покриваха достатъчно. Но въпреки това се виждаха изкусителни части кожа и стройната й фигура. Най-фрапиращото бе една изрисувана змия, която се виеше от глезена до рамото. Една приятелка на Моник, художничка, прекара три часа в оформянето й.
Лили се усмихна изкусително и повдигна червената ябълка, която носеше в ръката си, към носа на Дерек.
— Искаш ли да отхапеш? — попита лукаво.
Глава 9
Дерек с мъка преодоля първоначалната си изненада. Лицето му зае обичайното си невъзмутимо изражение. Но Лили усети, че не одобрява показването й в такъв неприличен костюм пред толкова хора. Въпреки това, нямаше да направи нищо, за да я спре. Хвърли й един изразителен поглед и изчезна.
— Наслука — подхвърли й през рамо.
Лили поправи по навик произношението му, но се почувства неудобно. Като че ли го е наранила, а не знаеше с какво. Предаде пелерината си на един слуга и влезе в централната зала с блестяща усмивка.
Помещението бе декорирано като античен храм в руини. Огромни платна симулираха небето, а дървени трупчета — античните камъни. Имаше гипсови колони, скулптури и олтари. Масата в центъра я нямаше, за да се направи място за танци. Музикантите се намираха на балкона на горния етаж и свиреха нежни мелодии. Момичетата от клуба представляваха римски танцьорки и носеха туники в сребристо и златно, воали и имитации на музикални инструменти.
Появата на Лили предизвика възгласи на изненада и възхищение. Едва направи и крачка и се видя заобиколена от маскирани господа: крале, пирати и най-различни други персонажи. Жените я наблюдаваха дискретно, за разлика от нахалството на мъжете.
— Това е тя!
— Остави ме да мина, трябва да говоря с нея…
— Лейди Ева, ще ви донеса чаша вино…
— Запазих ви място в един от игралните салони…
— Направо божествена…
Дерек, като чу бъркотията, побърза да намери Уърти. Управителят представляваше Нептун и носеше в ръка тризъбец.
— Уърти, — промърмори Дерек, — залепи се за нея и не я изпускай нито за миг от поглед. Ще бъде чудо, ако тази нощ не се опитат да я изнасилят поне дузина пъти, с тези копелета тук…
— Да, господине. — Уърти си отвори път в навалицата с помощта на тризъбеца.
Твърдият поглед на Дерек обходи залата.
— Уолвертън, кучи сине, — си каза, — къде си, по дяволите?
Алекс пристигна в клуба почти в полунощ, когато партито бе в разгара си. Дамите, всички леко облечени, минаваха от зала в зала, използвайки единствената си възможност да играят в Крейвън’с. Омъжените се чувстваха защитени от костюмите и домината си и флиртуваха с всеки, който им попадне, докато уважавани господа обсаждаха проститутки. Царящата атмосфера правеше задължителни пощипванията, неприличните разговори и свободното поведение. Виното се лееше като вода и присъстващите, подпийнали и весели, забравяха за етикета.
Когато откриха присъствието на Алекс, имаше поздравления и наздравици в негова чест. Той отвърна с разсеяна усмивка. Сивите му очи търсеха Лили, но тя не беше там. Поспря се да погледа танцьорките. Наобиколиха го група жени, които гледаха подканващо под домината си.
— Милорд, — измърка една от тях. Позна я по гласа като лейди Джейн Уейбридж. Младата и красива съпруга на стария барон бе маскирана като амазонка. Корсажът й едва прикриваше впечатляващия бюст. — Познах ви, Уолвертън. Тези широки гърди ви издават, да не говорим за русата коса.
Залепи се друга, смееща се почти без глас.