— Защо костюмът ви ми се струва толкова сполучлив? — попита.
Алекс бе маскиран като Луцифер: сако, панталони, елече и ботуши в червено. На лицето му имаше страховито домино с рога.
— Явно години наред сте крил дяволските си наклонности — промърмори лейди Джейн. — Винаги съм подозирала наличието на нещо повече зад това, което се вижда.
Алекс бе слисан. Много жени му хвърляха прелъстителни и кокетни погледи, но никога не бе нападан така директно. И причината за подобен интерес бе облога му с Лили! Едно такова скандално поведение би трябвало да ги отвращава, не да ги възбужда!
— Лейди Уейбридж, — промърмори и хвана ръката, пъхната вече под сакото му. — Извинете ме, търся някого…
Тя продължи да се завира в него, а дъхът й миришеше на коняк.
— Вие сте доста опасен мъж, нали? — промърмори в ухото му, леко хапейки долната част.
Алекс нервно се изсмя и рязко отметна глава назад.
— Уверявам ви, че съм достатъчно безобиден. А сега, ако ми разрешите…
— Чух всичко за снощи — отвърна тя и отново долепи тяло в неговото. — Никой не предполагаше, че сте такъв звяр — тъмен, перверзен и отмъстителен. — Приближи начервените си устни. — Мога да ви задоволя сто пъти по-добре от госпожица Лоусън. Елате с мен и ще ви покажа.
— Благодаря — каза и отстъпи назад, за да избегне търсещите й ръце, — но съм зает. Лека нощ.
Обърна се и почти се сблъска с една слаба и трепереща жена, маскирана като млекарка. Сините й очи го наблюдаваха зад червено домино.
— Милорд, — прошепна, — не ме познавате, но… аз… мисля, че съм влюбена във вас.
Алекс се вкамени. Когато се накани да отговори, в ръцете му се хвърли една Клеопатра, чието кръгло лице и писклив глас му подсказаха, че става въпрос за графиня Кройдън.
— Заложете на мен! — възкликна. — Оставям се на милостта ви, милорд… Отдайте страстите си на капризите на съдбата!
Алекс изръмжа и тръгна през залата, преследван от свита жени. Когато стигна вратата, се появи Дерек Крейвън. Въпреки венеца си, богът на виното имаше намръщено изражение. Двамата се изгледаха под вежди, а после Дерек каза на почитателките:
— По-спокойно, очарователни дами. Хиляди извинения, но принцът на мъглите и неговият помощник искат да поговорят. Тръгвайте си, ако обичате.
Алекс погледна невярващо как се отдалечиха.
— Благодаря — каза искрено и поклати глава. — След снощи би трябвало да ме дадат под съд.
— Напротив. — Дерек иронично посочи с ръка. — Превърнахте се в най-известната личност в Лондон.
— Нямах такова намерение — промърмори Алекс. — Жени. Само Господ знае какво става в главите им. — Изобщо не го вълнуваше мнението на останалите. Искаше само Лили. — Тук ли е Лили?
Дерек го наблюдаваше със сарказъм.
— Бих казал, че да, милорд. Тук е, гола, заобиколена от тълпа лигавещи се копелета. Опитва се да спечели проклетите пет хиляди либри.
Алекс пребледня.
— Какво?
— Чухте ме.
— И не направихте нищо да я спрете? — настоя гневно графът.
— Ако я искате — каза Дерек през зъби, — ще трябва вие да се заемете с нея. Аз си измивам ръцете от тая лудост.
— Къде е? — излая Алекс и захвърли червеното домино на земята.
— Втората зала вляво. — Дерек се усмихна горчиво и скръсти ръце, докато Алекс се отдалечаваше.
— Оставям две — каза Лили, поглеждайки картите в ръцете си.
Имаше повече късмет от предната вечер. През последния час бе събрала малка купчинка жетони пред себе си, която сигурно щеше да расте с напредването на нощта. Петимата мъже, седнали с нея около масата, играеха разсеяно, вперили погледи в тялото й, вместо в картите си.
— Оставям една — обади се лорд Кобам.
Лили отпи глътка от коняка си и огледа лицето му. Усмихна се леко, като видя как погледът му шари по листата от зелено кадифе, които покриваха гърдите й. Залата бе препълнена и всички я зяпаха. Не я интересуваше. Вече не мислеше за срам и скромност, а само за пари. Ако голотата й помогне да събере сумата за Джузепе, значи си заслужаваше. Би направила всичко, за да спаси Никол, включително и да пожертва последните си останки гордост. По-късно ще си позволи лукса да се изчервява, че е изложила тялото си на показ. Но сега…
— Оставям една — каза.
Поколеба се, преди да изтегли друга карта. Усещаше топлина по гърба си. Бавно обърна глава и видя Алекс на вратата. Не съществуваше библейски ангел с по-впечатляваща външност. Косата и кожата му блестяха в контраст с дрехите, които носеше — старо злато срещу кърваво червено. Наблюдаваше я разгневено.