— В Суонс Корт. И престани да крещиш.
— Собственост на фамилията, нали? Не си прави труда да ме водиш там, кракът ми няма да стъпи в това проклето…
— Спокойно.
— Изобщо не ми пука колко е далече! Ще си тръгна веднага…
— Ако не спреш — каза заплашително Алекс, — ще получиш още по задните си части.
Лили престана да се върти и го погледна свирепо.
— Никога не са ме удряли. Баща ми не…
— Защото не се е интересувал от теб — отвърна той. — Би трябвало да го застрелят за това. Отдавна имаш нужда от един хубав бой…
Придружи думите си с такъв поглед, че тя не посмя да отговори, а отново се зае да се освободи от пелерината. Ядосана, унижена, малко поуплашена, трепереше мълчаливо. След предишната нощ си мислеше, че вече нищо не може да я уплаши. Но сега Алекс създаваше впечатление, че може да направи с нея каквото си поиска и никой няма да му попречи. Разруши последната й надежда да спечели пари, с които да плати на Джузепе. Но Лили обвиняваше и себе си. Ако не беше се набъркала в работите му… Ако бе пренебрегнала молбите на Закари, Алекс щеше да си живее спокойно с Пенелопе в имението, в пълно неведение за съществуването й.
Припомни си как го бе завързала за леглото и почувства страх. Той никога нямаше да й прости такова унижение. Ще й го върне тъпкано. Въпреки, че не се осмеляваше да го погледне, знаеше, че кървавочервените дрехи идеално му подхождаха. В тях изглеждаше едновременно ослепително и заплашително. Съмняваше се, че ще се чувства по-зле в присъствието на самия дявол.
Каретата спря. Един от лакеите отвори вратичката. Алекс подхвана Лили и заедно изкачиха стълбите на Суонс Корт.
— Госпожо Ходжис, — извика лакеят. — Госпожо…
Вратата се отвори и икономката изненадано погледна към графа.
— Рано се връщате, милорд. Аз… — Ококори очи при вида на жената, подкрепяна от господаря й. — Господи… Лорд Рейфорд, ранена ли е?
— Все още не — отговори усмихнато Алекс и влезе, влачейки Лили със себе си.
— Не можете да ме задържите против волята ми! — възкликна тя. — Отивам си!
— Не и преди да изясним някои неща.
Лили се огледа наоколо. Дългото входно антре завършваше с извито стълбище с красив парапет от ковано желязо. Къщата бе студена и осветена, обзаведена с вкус, макар и с изчистени линии. Изненадващо модерна, с широки прозорци. Установи, че Алекс я наблюдава, като че иска да прецени реакцията й.
— Ако намерението ви е било да съсипете репутацията ми — каза, — мога да ви уверя, че постигнахте много повече.
— Например, да те отдалеча от картите? Да ти попреча да излагаш тялото си на показ?
— Мислите ли, че ми харесваше? — нападна го Лили засегната. — Че имах друга възможност? Ако не беше заради…
Млъкна ужасена. На косъм беше да издаде най-тъмната си тайна.
— Ако не беше заради какво? — попита Алекс. — Има ли нещо общо с петте хиляди либри, за които спомена Крейвън? За какво са ти?
Лили го гледаше с пребледняло лице.
— Дерек ти е казал за петте хиляди? — Не можеше да повярва. О, Боже, не й оставаше никой, на когото да вярва! — Аз… ще го убия. Предател…
— Става въпрос за дълг на карти, нали? Какво стана с наследството на леля ти? Пропиля цялото си състояние на хазарт, така ли? Изглежда напоследък живееш от печалбите си в клуба. Как може да си толкова безотговорна? — Алекс стисна зъби.
Лили извърна лице и прехапа устни. Искаше да му обясни, че не е прахосница, която пилее пари наляво и надясно на игралните маси, че е плащала за шантаж и разследване в търсене на дъщеря си. Можеше да си живее доста охолно, ако не беше лакомията на Джузепе. Ако зависеше от нея, никога нямаше да стъпи в игрален салон. Но не можеше да му обясни.
Алекс искаше да я разтърси, целуне и накаже едновременно. Интуицията му подсказваше, че Лили се намира в доста сложна ситуация, навярно бе забъркана в някой проблем. Вдигна я на ръце, занесе я в господарската спалня и затвори вратата след себе си. Освободи я от пелерината. Тя си пое дълбоко дъх и разтърси ръце.
Алекс остави пелерината върху един стол и после се приближи към Лили, която внезапно започна да го налага с малките си юмручета, докато най-накрая го уцели по брадичката. Когато се насочваше към вратата, той я задържа за роклята.
— Все още не — промърмори.
Лили започна да се извива и задавено извика, когато тънкият газ започна да се къса по шевовете. Отстъпи към стената и направи опит да се прикрие. Алекс се приближи, постави ръце на стената около нея и се наведе. Разгледа рисунката на змията по тялото й. На места боята се бе размазала, образувайки черни, зелени и сини вадички върху бялата кожа.