Когато отново насапуниса ръце, действията му заприличаха на ритуал. Пръстите описваха кръгове по стомаха й, показалецът любопитно изучи долчинката на пъпа. Тогава Лили започна да диша накъсано, като че ли плуваше в море от огън. Тялото й се напрегна от желание. Пръстите му слизаха все по-надолу, докато накрая разтвориха краката й и се заровиха в меките косъмчета между тях. Тя подскочи и се опита да ги отблъсне.
— Мисля, че трябва да спрете — каза задъхано и навлажни устни, — мисля…
— Защо не спреш да мислиш? — прошепна в ухото й и пъхна пръст в очакващата го топлина.
Обля я вълна на желание, която се разля по цялото й тяло, превръщайки се в настойчива необходимост. Пръстът му навлезе по-дълбоко и тя се напрегна. Той не спираше да й говори да се отпусне, да забрави всичко останало, да се отдаде на момента. Постепенно я доведе до върховно удоволствие, тялото й се изви, а от гърлото й излезе задавен вик, който отекна в тишината на помещението. Когато конвулсиите й утихнаха, Алекс я постави върху себе си и устните им се срещнаха в гореща целувка.
— Ти си една прекрасна жена, Вилхемина Лоусън, — каза той с дрезгав глас, придържайки главата й между ръцете си. Сивият му поглед се впиваше в тъмните й изненадани очи. — И ще прекараш нощта с мен.
Ако имаше дрехи, оръжие или поне частица енергия, Лили щеше да се възпротиви. Но в този момент просто се остави да я изсуши с дебелата затоплена хавлия и да я заведе в спалнята. Алекс угаси светлината и заедно се пъхнаха в леглото. И двамата знаеха, че на следващия ден ще й даде петте хиляди и ще уговорят условията на споразумението. Лили смяташе подобни уговорки за гнусна работа, но всъщност използването на тялото й срещу пари бе именно това. Но също така се чувстваше и по-спокойна. Ще плати на Джузепе и ще наеме някой да намери дъщеря й. Може би кошмарът от последните две години скоро щеше да свърши.
Алекс я притисна към себе си и не след дълго потъна в сън. Лили не успя така лесно да заспи, въпреки умората. Страхуваше се, че противно на усилията й, животът й е поел в нежелана посока, от която няма връщане. Мъжът до нея непрекъснато я изненадваше. Обвиняваше го в жестокост, но въпреки многото възможности, не й бе причинил болка, а я третираше с нежност. Току-що й бе доставил удоволствие. Мислеше, че няма сърце, но всъщност чувствата му изглеждаха особено дълбоки. Останалите можеха да си мислят, че е студен и дистанциран, но тя бе предизвикала у него пламенни реакции. В дъното на сърцето си признаваше, че се радва на това. Приличаше на фурия, когато я видя в Крейвън’с, маскирана като Ева. Усмихна се на спомена. Но усмивката й се изпари, когато си напомни, че не харесва обсебващи мъже. Опита се да се измъкне, но той я притисна силно, изръмжавайки насън. Тя затвори очи и се отпусна.
Алекс се събуди, когато усети краката на Лили нервно да се мятат. Седна в леглото и сънено разтърка очи.
— Какво става? — промърмори с прозявка. Обърна глава при звука отзад, приличащ на детски плач. — Лили? Проклятие… — Тя се извиваше и бореше, а ръцете й бяха свити в юмруци. Мърмореше неразбрано и дишаше накъсано. — Лили. — Нежно отмахна един кичур от челото й. — Шшш… Сънуваш… Това е само кошмар.
— Не…
— Събуди се, скъпа.
Канеше се да продължи да я утешава, когато Лили произнесе едно име, същото, което бе чул при сомнамбулизма й в Рейфорд Парк. Мислеше, че е Ник, но сега разбра, че става дума за име на жена.
— Никол… не… не…
Плачеше без сълзи, протягаше ръце в търсене на нещо, докосваше нервно гърдите си. Трепереше от страх, или може би от мъка.
Алекс я наблюдаваше със смесица от съчувствие и любопитство. Никол. Никога не бе чувал това име от устата на някой от семейство Лоусън. Явно принадлежеше на някого от тайнственото минало на Лили. Погали косата й и я целуна по челото.
— Лили, събуди се. Спокойно. Всичко е наред.
Приближи се още повече и я прегърна. Внезапно тя избухна в ридания, които издаваха дълбока неизмерима болка.
— Лили. — Опита се да я утеши, като погали тялото й.
Плачът й бе сърцераздирателен. Алекс никога не бе чувал подобен звук и сърцето му се свиваше. Би дал всичко на света, за да облекчи мъката й.
— Лили, — промърмори отчаяно. — За Бога, не плачи.
Мина доста време, преди риданията й да спрат. Притисна мокрото й лице към гърдите си. Искаше му се да поговорят, но тя въздъхна изморено и отново заспа, като че ли сълзите бяха изсмукали всичките й сили. Той погледна към тялото в прегръдките си.