— Коя е Никол? — прошепна, въпреки че тя не го чуваше. — Какво ти е направила?
Главата й почиваше на рамото му. Усети, че напрежението постепенно я напуска, докато галеше влажните й коси. Изненада го желанието да я защитава. Искаше да се грижи за нея, макар че тя не желаеше и не се нуждаеше от ничия помощ. Знаеше, че не може да й вярва, но по някакъв начин вече й бе поверил сърцето си. Животът му се бе обърнал на сто и осемдесет градуса.
Обичаше я. Това беше учудващата, но безспорна истина. Целуна косата й с обожание. Не можеше да сдържа радостта си. Искаше да я върже към себе си с думи и обещания, с всичко, което ще я задържи до него… С времето и тя ще се привърже… Заслужаваше си риска… Здравият разум му нашепваше да разследва миналото й, да разкрие загадката. Но не бе способен да действа трезво, когато беше влюбен и я обичаше такава, каквато е. Цял живот е бил внимателен и отговорен. Сега за първи път щеше да остави настрана предпазливостта и да слуша сърцето си.
Лили се протегна доволно и отвори очи. Право пред себе си видя боядисан в бяло и синьо таван. Бавно обърна глава и погледът й срещна почти прозрачните сиви очи на Алекс. Така се бяха омотали в чаршафите, че й бе невъзможно да покрие голите си гърди. Той я поздрави усмихнато за добро утро и попита как е спала.
— Доста добре — отговори Лили иронично.
Бе прекарала нощта, преследвана от странни кошмари. Питаше се дали е разбрал нещо и защо нямаше въпроси или подозрителни погледи.
— Страхувах се, че ще изчезнеш, преди да се събудя — каза Алекс.
Тя отвърна поглед засрамено, спомняйки си как предната сутрин се бе изпарила като крадец.
— Нямах какво да облека — изфуча.
— Естествено. — Отметна чаршафите надолу. — Да те държа гола си има своите предимства.
Лили не можеше да определи дали той е в добро настроение и отново посегна към чаршафа.
— Бих била много благодарна, ако изпратиш някого до нас, за да ми донесе рокля и някои други неща… Ани, камериерката ми, ще знае какво да приготви… — Думите й заглъхнаха, когато той рязко хвърли чаршафа на пода и разтвори краката й. — Алекс, — опита се да протестира.
Ръцете му нетърпеливо шареха по тялото й.
— Харесва ми как изговаряш името ми.
— Нали не смяташ… — каза тя без дъх. — Не.
— Защо не?
— Не е добре за здравето…
— Вредно — отговори и покри гърдите й. — Съсипва мозъка.
— Наистина ли? — Но веднага си даде сметка, че й се подиграва. — Алекс!
Устата му се насочи към зърната й. Усещаше набъбналата му мъжественост срещу бедрото си. Не се възпротиви, когато разтвори ръцете й и се настани отгоре й. Целуна я пламенно и с лекота проникна в нея. Тя нерешително постави ръце на гърба му и повдигна бедра. Оргазмът му настъпи почти веднага. Малко по-късно се отпусна до нея с въздишка.
Лили първа наруши мълчанието. Повдигна се до седнало положение, достигна до чаршафа и се покри до брадичката.
— Трябва да поговорим за някои неща — каза, като се опитваше гласът й да звучи нормално. Изкашля се, за да прочисти гърло. — Ще бъда откровена.
— За разнообразие? — промърмори той с блеснал поглед. Не си спомняше някога да е била откровена с него.
— Имам предвид пари и задължения.
— А, да. — Седна срещу нея, а тя се опита да покрие скута му. — Моите пари, твоите задължения.
Тя кимна утвърдително с неудобство. Поведението на Алекс й се струваше странно: радостта му будеше любопитство, а усмивката в ъгълчетата на устните я смущаваше.
— Снощи спомена за пет хиляди — каза.
— Имаш право.
Лили прехапа устни.
— Все още ли смяташ да ми ги дадеш?
— Казах, че ще го направя.
— Срещу какво?
Изведнъж Алекс не знаеше как да й каже какво иска. Щеше да е по-лесно в някоя по-романтична обстановка. Но тя го гледаше нетърпеливо и хапеше устни от напрежение. Очевидно страстта и обожанието, които го изпълваха, не срещаха взаимност. Реши да й отвърне в същия тон, като че ли говорят по работа.
— За начало, искам да споделяш леглото ми.
— Очаквах го — каза сухо тя. — Чувствам се поласкана, че струвам толкова много пари.
Отговорът изглежда зарадва Алекс.
— Ще струваш още повече, когато усвоиш някои основни принципи.
Лили отвърна поглед, но не достатъчно бързо, за да не види той блясъка на изненада и объркване в очите й. Дори не й бе минало през главата, че може да съществува и още нещо, освен това, което вече бяха правили. Алекс се усмихна и погали голото й рамо.