Выбрать главу

— Ще бъдеш моя съпруга — каза той твърдо.

— Искаш да съм твоя собственост! — обвини го Лили и се опита да се освободи.

— Да. — Хвърли я на леглото и легна отгоре й. — Да. Искам всички да знаят, че си моя. Искам да носиш името ми и да разполагаш с парите ми. Искам да съм вътре в теб, да съм част от мислите ти, от тялото ти… Искам да ми се довериш. Искам да ти дам онова мистериозно нещо, което ще те направи щастлива. Страх ли те е? Добре, защото и аз се страхувам. Мислиш ли, че ако можех да го предотвратя, щях да се чувствам така? Не си най-лесната жена на света… — Млъкна рязко.

— Не знаеш нищо за мен — каза тя. — Боже! Май наистина ти се е размътил мозъка!

— Не смятам да плащам за грешките на Хари Хиндън, нито на онова другото копеле, който и да е той. Не съм те предавал, Лили. Веднъж те попитах защо мразиш мъжете. Свободна си да презираш всички останали, но не и мен.

— Мислиш, че мотивът за отказа ми са неуспешните любовни истории от миналото? — Гледаше го, като че ли е някой ненормален. — Бих могла да живея известно време, може би няколко години, според проклетите условия и обществени норми… Но вярваш ли, че съм способна да се окова по този начин за цял живот? И освен това, срещу какво? Заради привилегията да ти предоставям тялото си всяка нощ? Признавам, че ми е приятно, но не си заслужава заради едното удоволствие да жертвам всичко, което ценя.

— Приятно — повтори развеселено той.

Погледна го предизвикателно.

— Тежиш ми — каза. — Не мога да дишам.

— Обясни ми сега колко си щастлива. Наслаждаваш се на свободата си, за да можеш да играеш в Крейвън’с и от това да преживяваш? Не ми казвай, че понякога нощем не се чувстваш самотна, че не се нуждаеш от приятел и съчувствие…

— Имам всичко, което ми трябва. — Опита се да издържи на пронизващия му поглед, но не издържа и отвърна глава.

— Аз не — отговори Алекс с дрезгав глас.

— Тогава потърси си друга — каза му отчаяно. — Има стотици жени, които с радост ще се омъжат за тебе. Жени, които се нуждаят от това, което ще им предложиш, които ще те обичат…

— Няма друга като теб.

— О? И откога се превърнах в толкова важна за теб? — Погледна го отново и видя усмихнатото му лице. — Кое е толкова смешно?

Алекс отмести малко тялото си и хвана брадичката й, вече сериозен.

— От самото начало се привличаме. Създадени сме един за друг. Мисля, че щяхме да се намерим, дори и ако живеехме на различни континенти. Ти също усещаш тази химия помежду ни.

— Сигурно четеш Байрон — промърмори тя. — Говориш такива романтични глупости…

— Ти ме избра.

— Не е вярно!

— Забърка се с мен, въпреки многото ти познати от клуба, от баловете, от ловните събирания. Провокира ме, появи се в дома ми, напъха си носа в работите ми, предотврати женитбата ми, измами ме да дойда в Лондон, където ме върза за леглото си, заложи тялото си срещу парите ми… За Бога! Има ли нужда от повече обяснения? Влезе ли в живота на някой друг така, както направи с мен? Не мисля.

— Причината за всичко беше Пени — каза Лили с тънък глас.

Алекс й се усмихна подигравателно.

— Тя беше само извинение. Направи го, защото ме искаше.

— Самонадеян глупак! — възкликна тя и се изчерви.

— Мислиш ли, че всичко е плод на моето въображение? Кажи ми тогава да се махна от живота ти.

— Искам те далеч от себе си — веднага отговори тя.

— Кажи ми, че последните две нощи не означаваха нищо за теб.

— Разбира се, че не!

— Кажи ми, че не искаш повече да ме виждаш.

— Аз… — Не можа да продължи.

Той нежно погали косите й.

— Кажи го — прошепна. — И ще те оставя на мира.

Лили опита отново.

— Аз никога…

Не можеше. Но и не можеше да му позволи да й усложнява живота. Мисълта да го загуби й причиняваше необясним страх. Очакваше още думи от него, нещо, което да наклони везните в една или друга посока. Но Алекс не мислеше да я улеснява, продължаваше да я измъчва с мълчанието си. Опита се да подреди мислите си. Ако той беше покорен и можеше да го води за носа… Оставаха й малко възможности да си върне Никол.

Сърцето й биеше учестено и затрудняваше говора й.

— Ще…? — Навлажни устни и се застави да продължи. — Наистина ли ще си тръгнеш, ако те помоля? Просто така?

Алекс проследи движението на езика й по устните.