Един нов глас се намеси в разговора:
— Да каже на лорд Рейфорд какво?
Алекс се прибираше след кратко пътуване до града. По доволната му физиономия Лили разбра, че е намерил пастор, който да ги венчае веднага. Един Господ знаеше какво е разказал на бедния човечец.
Ани го погледна изненадано — бе първия мъж, който влизаше в стаята на господарката й без разрешение. После се оттегли в един ъгъл.
Алекс прекара длани по раменете на Лили и се наведе да прошепне в ухото й:
— Страхливка. Няма да избягаш.
— Нямах намерение да го правя — излъга тя.
— Прелестна си с тази рокля. Нямам търпение да я сваля.
— Само за това ли мислиш? — попита тихо, знаейки, че Ани е наострила уши.
Той се усмихна и я целуна по шията.
— Свърши ли вече?
— Не.
— Трябва да тръгваме.
Лили стана и започна да обикаля из стаята. После се спря пред него.
— Милорд, — каза развълнувано, — помислих върху налудничавото решение, което взехме набързо и стигнах до заключението, че е неблагоразумно да…
Алекс протегна ръка и я привлече към себе си, като котка, която предотвратява паническото бягство на мишката. Направи знак на Ани да напусне стаята. После я целуна със страст, докато не усети краката й да треперят. Повдигна глава и погледна настойчиво в тъмните й очи.
— Женитбата ти с мен е най-благоразумното нещо в живота ти.
Тя постави ръце на реверите на сакото му.
— Аз… Бих искала да имам някаква гаранция.
— И какво ще постигнеш с това?
Отново я целуна с първична страст, разтваряйки устните й и разпалвайки я с език. Лили скръсти ръце зад главата му с накъсано дишане. Когато целувката свърши, остана така, за да запази равновесие.
— Алекс…
— Хм? — Устните му галеха чувствителните крайчета на устата й.
— Няма да бъда нормална съпруга. Не бих могла, дори и да искам.
— Знам.
Погледна го скришом с подозрение.
— Как да съм сигурна, че няма да искаш да се променя?
Той се усмихна иронично.
— И да се превърнеш в какво?
— Ще искаш да стана уважавана дама, да престана да яздя по мъжки, да събирам рецепти за лъскане на ботуши, да седна в салона да бродирам…
— Млъкни — засмя се и взе лицето й в ръце. Потърка устни в нейните. — Не се учудвам, че толкова време си избягвала брака. Ако искаш, можеш да хвърлиш в огъня всички бродерии. Остави на госпожа Ходжис да се занимава с лъскането на ботушите… — Пръстите му шареха по деликатната извивка на шията и си играеха с фините къдрици на врата. — Не искам да те променям, скъпа. Само да забавя малко устрема ти.
Както и предполагаше, коментарът я жегна.
— Опитай се, ако ти стиска — отговори наперено и той избухна в смях.
Помъкна я навън, давайки й време само да си вземе ръкавиците. Отпред ги чакаше открит файтон. Алекс й помогна да се качи и даде знак на момчето да пусне конете. Насочиха се на юг по брега на реката. Лили установи, че се наслаждава на пътуването. Седеше на издигнатата седалка и наблюдаваше усилията на Алекс да контролира двойката великолепни коне. Животните с неизчерпаемата си енергия отнемаха цялото му внимание.
Премести се на седалката, така че да му остави достатъчно място да движи ръцете си. Не след дълго конете понамалиха лудешкия си бяг и вече можеха да разговарят.
— Защо не си им отрязал опашките? — попита Лили, сочейки дългите черни опашки пред себе си. Напоследък такава бе практиката, пък и модата сред лондонските й познати. — Могат да се оплетат в юздите.
Алекс тръсна глава и каза нещо под носа си.
— Какво каза? — попита тя.
— Казах, че е болезнено за конете.
— Да, но болката е само за кратко, а е по-сигурно да им се отрежат опашките.
— Това е единственото им средство да се предпазват от мухите.
— Обожаваш деца и животни — каза Лили. — Въпреки репутацията ти на студен човек. Хайде, дай ми поводите. — Протегна ръце.
Той я погледна, като че ли идеята жена да управлява файтон му изглеждаше странна. Тя се засмя.
— Справям се доста добре, милорд.
— Ще си съсипеш ръкавиците.
— Няма значение.
— Никога не съм позволявал на жена да управлява файтона ми.
— Страх ли те е? — попита сладко Лили. — Изглежда, че доверието в този брак ще е едностранчиво.
Алекс й подаде юздите с нежелание. Но като я видя как умело ги пое, малко се поуспокои.