Застанаха пред олтара с преплетени ръце. Лили едва чуваше гласа на свещеника. Всичко й се струваше като неясен сън. Животът й бе поднасял много изненади, но тази бе най-неочакваната. Женеше се за мъж, когото почти не познаваше, макар че на моменти й се струваше, че я разбира по-добре и от самата нея. Усещаше ръката му, топла и влажна, хванала нейната, сякаш е най-естественото нещо на света. Мелодичният му глас, когато повтаряше брачните клетви, успокояваше изтерзаната й душа. Когато дойде и нейния ред, повтори думите с леко треперещ глас. Алекс постави на пръста й златен пръстен с огромен рубин.
Свещеникът ги обяви за съпруг и съпруга и отправи молитва към Бога за новото семейство. Подписаха се в църковния регистър и поставиха имената си върху брачното свидетелство. Лили въздъхна след последната буква. В задната част се чу някакъв шум и влязоха няколко възрастни енориаши. Отчето се извини и остави Алекс и Лили сами пред отворения регистър. Двамата се взираха в имената си и датата. Лили повдигна ръката с пръстена, разглеждайки го от всички страни. Рубинът и диамантите, които го заобикаляха, изглеждаха прекалено големи на малката й ръка.
— Принадлежеше на майка ми — обясни Алекс.
— Много е хубав. — Погледна го в очите. — Някога… Каролин…?
— Не — веднага отговори той. — Изобщо не го е виждала. — Погали ръката й. — Никога не бих те молил да носиш нещо, помрачено от спомена за друга жена.
— Благодаря. — Не можа да сдържи една плаха усмивка на задоволство.
Той стисна ръката й почти до болка.
— Каролин значеше много за мен. Ако беше останала жива, мисля, че щях да се оженя за нея и… да бъдем щастливи.
— Разбира се — промърмори Лили, изненадана от насоката на разговора.
— Но с теб е различно… — Алекс се изкашля от неудобство.
Тя задържа дъха си в очакване на следващите му думи. Като че бе застанала над някоя бездна. Накрая не издържа.
— Какво искаш да кажеш с това „различно“? — Гледаше право в загорялото му лице. — В какъв смисъл?
Прекъсна ги гласът на свещеника.
— Лорд и лейди Рейфорд, дългът ме зове на друго място. Ако ме извините…
— Да, разбира се — каза Алекс. — Благодаря.
Изненадата, че я нарекоха лейди Рейфорд, накара Лили да забрави въпроса си. Сбогува се с отчето и се насочи към изхода заедно с Алекс.
— Вече съм графиня — засмя се недоверчиво, вече далеч от църквата. Забеляза изненаданото изражение на съпруга си. — Мислиш ли, че майка ми ще е доволна?
— Ще припадне — предположи той и й помогна да се качи във файтона. — После ще поиска чаша чай. — Усмихна се, като я видя да посяга към поводите. — Не пипайте, лейди Рейфорд. Аз ще управлявам към къщи.
По молба на Лили, Алекс я придружи до банката „Форбс, Бертран и Къмпани“, за да изтеглят пет хиляди либри. Струваше й се странно, че той не проявява любопитство за какво й трябват. Вероятно предполагаше, че става дума за дълг на карти или че дължи парите на Дерек.
— Достатъчно ли са? — попита само, след като служителят отиде в съседната стая, където се намираха касите.
Лили кимна с глава и виновно се изчерви.
— Да, благодаря ти. Следобед трябва да свърша нещо. — Поколеба се. — Предпочитам да отида сама.
Алекс я погледна изпитателно, но лицето му остана спокойно.
— Ще се видиш с Крейвън?
Лили се изкушаваше да излъже, но потвърди.
— Искам Дерек първи да научи за сватбата. Знам, че е безскрупулен, но винаги е бил любезен с мен и мисля, че ще се почувства обиден, ако не го уведомя лично.
— Не му казвай много — посъветва я. — Това също може да го нарани. — Усмихна се без желание, като видя слисаната й физиономия. — Наистина ли не си даваш сметка какво чувства към теб?
— Не, ти не разбираш отношенията ни…
— О, разбирам, затова ще те оставя да отидеш сама.
Лили се чувстваше странно да дава обяснения. Надяваше се, че няма да е нужно да го лъже.
— Вероятно няма да се прибера преди мръкване.
— Нека те придружат едно момче от конюшнята и двама лакеи.
— Добре.
Усмихна му се. Не я вълнуваше дали ще пристигне в Крейвън’с в затворена кола, съпроводена от цяла армия. Но на срещата с Джузепе в Ковънт Гардън трябваше да отиде сама. Ще заеме един от конете на Дерек и скришом ще се измъкне.
Бързото й съгласие накара Алекс да се колебае между задоволство и подозрение.