— А аз ще посетя лейди Лайън.
— Леля ти? — Беше чула името от майка си.
Той кимна с нежелание.
— Леля ми е много уважавана и веща в случаите, които изискват дипломация.
— Смяташ, че ще ни помогне да предотвратим скандала? След облога ни в Крейвън’с, сцената от снощи, бягството на Пени и прибързаната ни женитба? — Направи комична гримаса. — Не мислите ли, че злото е вече сторено, милорд?
— Ще го приеме като предизвикателство.
— Или катастрофа, по-скоро — каза Лили, представяйки си една матрона от висшето общество да се опитва да обяснява неприличните й лудории. Смехът й предизвика неодобрителни погледи от страна на клиенти и служители.
— Спри — възкликна Алекс, въпреки че не спираше да се усмихва. — Дръж се прилично. Всеки път, когато сме на публично място, правим сцена.
— От години го правя сама — отговори Лили. — Но виждам, че се притесняваш за репутацията си. Накрая ще ме молиш да не те излагам.
Остана като вкаменена, когато той се наведе да я целуне. Възклицания на неодобрение изпълниха помещението. Опита се да го отблъсне, но той усили натиска на устните си, докато не я накара да забрави къде се намират и не изтръгна от гърлото й стон на удоволствие. После Алекс повдигна глава и й се усмихна, а погледът му блестеше предизвикателно. Лили избухна в смях и го погледна с възхищение.
— Touchee — каза, докосвайки пламналите си страни.
Лили намери Дерек в един от частните салони на клуба. Бе събрал две маси, за да поберат счетоводните книги, чекове и огромни купчини монети и банкноти, привързани с бели панделки. В миналото го бе виждала да брои пари с изненадваща бързина. Но днес беше непохватен и пресмяташе печалбите без обичайната си вещина.
Когато се приближи, усети сладникавата миризма на джин, разлят по масите. Погледна изненадано към Дерек. Не бе нормално да го види пиян, още повече от джин, питието на бедните. Той го мразеше, тъй като му напомняше за миналото.
Дерек вдигна глава и плъзна поглед по жълтата рокля и порозовелите й страни. Изглеждаше като преситен млад султан. Забеляза, че е отслабнал. Скулите му бяха изострени и видът му малко занемарен: връзката бе разхлабена, а косата му падаше безразборно по челото. Нещо нетипично за него.
— Уърти не се грижи за теб — каза Лили. — Почакай малко, ще помоля да ти изпратят от кухнята…
— Не съм гладен — прекъсна я той, изговаряйки внимателно думите. — Не си прави труда. Зает съм.
— Дойдох да ти кажа нещо.
— Нямам време за приказки.
— Но, Дерек…
— Не…
— Омъжих се за него — каза рязко Лили. Засмя се нервно. — Омъжих се за лорд Рейфорд тази сутрин.
Дерек пребледня. Отпи бавно няколко глътки. Стискаше силно чашата си. После с неутрален глас и неразгадаемо изражение попита:
— Разказа ли му за Никол?
Усмивката й се изпари.
— Не.
— И какво очакваш от него, когато разбере, че имаш извънбрачно дете?
Тя сведе поглед.
— Очаквам да поиска анулиране или развод. Не смятам да го обвинявам, че ме мрази, когато разкрие истината. Дерек, не се пали. Знам, че това, което извърших, сигурно ти се струва лудост, но има смисъл, наистина…
— Не съм ядосан…
— С богатството на Алекс ще мога да преговарям с Джузепе…
Нададе вик, когато той внезапно се изправи и хвърли в краката й шепа монети. Погледна го с ококорени очи.
— Не си го направила заради парите — каза й студено. — Кажи ми истината, циганче. Между мен и теб винаги е било така.
— Истината е, че искам да си върна дъщерята. И това е единствената причина, поради която се омъжих за него.
Той посочи вратата с трепереща ръка.
— Ако ще лъжеш, изчезвай от клуба ми.
Лили наведе глава и преглътна.
— Добре — промърмори. — Трябва да си призная. Харесва ми. Това ли искаше да чуеш?
Дерек кимна поуспокоен.
— Да.
— Държа се добре с мен — продължи тя, скръствайки ръце. — Не знаех, че съществува някой като него: мъж без никаква следа от злоба. Не иска да се променям. Когато съм с него, си мисля, че се доближавам до щастието. Никога преди не съм имала това усещане. Толкова лошо ли е да го имам, па макар и за кратко?
— Не — промърмори той.
— Можем пак да си бъдем приятели, нали?
Дерек кимна утвърдително. Лили въздъхна и се усмихна с облекчение.
— Трябва да ти кажа нещо. — Той се опитваше да говори правилно, както на нея й харесваше. — Нуждаеш се от мъж като Уолвертън. Ще си глупачка, ако го изгубиш. Животът, който водеше, щеше да те довърши, циганче. Нещата отиваха на зле. Той ще ти помогне да бъдеш уважавана дама и ще се грижи за теб. Не му казвай за Никол. Няма нужда.