Момиченцето гледаше към Джузепе.
— Ти ли си, татко? — попита на италиански.
Това беше дъщеря й. Беше Никол. Лили изпусна торбата и се олюля. Джузепе запуши с ръка устата й, за да предотврати вика на агония. Тя размаха панически ръце да се отърве от него, а очите й се замъглиха от сълзи. Гласът му прозвуча в ухото й:
— Да, Николета е, нашата дъщеря. Сладка е, нали?
Мъжът изчезна с момиченцето в отговор на подадения знак от страна на Джузепе. Той изчака малко, преди да пусне Лили.
— Боже мой, — хлипаше тя, обгърнала се с ръце.
— Както видя, при мен е. — Провери съдържанието на торбата и въздъхна доволно.
— Го-говори италиански — преглътна Лили, без да откъсва поглед от мястото, където се появи дъщеря й.
— А също и английски.
— Има ли много италианци на мястото, където я държиш? — попита задавено. — Затова ли не е забравила езика?
Джузепе я погледна подозрително и тъмните му очи светнаха.
— Ако се опиташ да я откриеш, ще се ядосам.
— Джузепе, можем да се споразумеем. Една сума, която да задоволи… — гласът й трепереше. — За да ми я върнеш. Това не може да продължава. Из-изглежда, че се грижиш за Никол. В дъното на сърцето си знаеш, че с мен ще й е по-добре. Онзи мъж, който я държеше, съучастник ли ти е? Има ли още? Не вярвам да си дошъл сам от Италия. — Протегна умоляващо ръка. — Мисля, че си се набъркал в някаква конспирация или нещо подобно. Само такова заключение има смисъл. Парите, които ти дадох… Взеха по-голямата част, нали? Джузепе, ако е вярно, каквото съм чула за тези банди, намираш се в голяма опасност и няма да ти хареса Никол да страда…
— Вече видя, че е жива и здрава — каза той.
— Да, но докога? В безопасност ли си, Джузепе? Може би трябва да помислиш върху някакво споразумение с мен, както заради себе си, така и заради нея. — Потискаше омразата си към него, която почти я задушаваше. Продължи спокойно, виждайки интереса в очите му. — Можем да обсъдим една прилична сума. Ще бъде добре и за тримата — за теб, за мен и най-важното — за нашата дъщеря. Моля те, Джузепе. — Остави й горчив вкус в устата да го моли, но настоя отново: — Моля те.
Той се забави с отговора. Не преставаше да я пронизва с поглед.
— За първи път ме молиш като жена — каза накрая. — Така мило и сладко. Май си го научила в леглото на лорд Рейфорд, а?
Лили замръзна.
— Значи си разбрал?
— Знам, че си станала негова държанка и може би си се променила, откакто бяхме заедно. Сега вероятно имаш какво да предложиш на един мъж.
— Как си научил?
— Следя всяка твоя стъпка, cara. Местата, които посещаваш… — Докосна лицето й.
Прие пасивно милувката, въпреки че й се повдигаше. Успя да потисне тръпката на отвращение.
— Ще помислиш ли върху предложението ми? — каза твърдо.
— Може би.
— Тогава да обсъдим сумата.
Той се изсмя на нетърпението й и поклати глава.
— Не сега.
— Кога? Кога ще се срещнем отново?
— Скоро. Ще ти изпратя бележка.
— Не. — Лили го задържа за ръкава, когато той понечи да си тръгне. — Искам да знам сега. Да се разберем…
— Имай търпение — прекъсна я уморено и се дръпна назад с пресилена усмивка. — До скоро, Лили. — И изчезна в тъмнината.
— За мен беше удоволствие — промърмори тя, изтривайки сълзите си.
После застина неподвижно със стиснати юмруци. В отчаянието си виждаше искрица надежда. Момиченцето беше Никол, без съмнение. Дъщеря й беше жива. Спомни си красивото личице, крехкото телце.
— Господи, запази я жива и здрава, пази я — прошепна.
Приближи се към арабския кон, който Дерек й бе предоставил и погали лъскавата кафеникава грива. През главата й препускаха екзалтирани мисли. Качи се на седлото и оправи наметката и качулката. Насочи коня в посоката, в която бе изчезнал Джузепе, без да се замисля, навлизайки в райони, където и полицията не смееше да патрулира, дори и денем. Тъмните улички на това змийско гнездо бяха оживени: пияници, проститутки и всякаква измет, от джебчии до убийци. Идеално място за извършване на престъпление.
Скитниците, забелязвайки арабския жребец и богато облечената му ездачка, започнаха да я наобикалят. Един от тях хвана ботуша й и тя се дръпна уплашено назад. Пришпори коня. Лудост бе да се движи из този район без оръжие и защита. Насочи се към една странична уличка, която да я изведе към относителната сигурност на Ковънт Гардън.
Дочу сърдити гласове, подвиквания и шум от борба. Между полуразрушените дървени къщички видя групички мъже, някои в дрипи, други елегантно облечени. Изглежда наблюдаваха някакъв спектакъл. Лили свъси вежди, когато долови лай и ръмжене на кучета. Бе попаднала на бой с животни. На мъжете им доставяше удоволствие този кървав спорт — да затварят животни в клетки с освирепели кучета и да наблюдават как ги разкъсват. Запита се каква е жертвата за тази нощ. Сви между сградите, за да избегне тълпата. Знаеше колко лесно тези мъже могат да станат необуздани. Не й се искаше да се сблъска с някой от тях.