Потърси с поглед високата тъмна фигура на Дерек, но не го видя. Когато се запъти към една от шестте врати с арки, усети леко докосване по китката. Обърна се с усмивка, очаквайки да срещне слабото познато лице. Но вместо това се оказа срещу един мургав испанец, който носеше на ръкава си отличителния знак на помощник в посолството. Поздрави я според етикета и фамилиарно я придърпа.
— Приковахте вниманието на посланик Алварез — информира я. — Желае да се запознаете. Елате с мен.
Лили се дръпна, обиколи с поглед залата и откри посланика, един дебелак с големи мустаци, който я гледаше алчно и я приканваше да се приближи, без да крие намеренията си. Обърна се отново към помощника.
— Станала е грешка — каза му любезно. — Предайте на господин Алварез, че съм поласкана от проявения интерес, но имам други планове за вечерта.
Обърна се, но помощникът отново я хвана за ръката.
— Елате — настоя. — Ще ви плати за цялата работа.
Очевидно я бяха объркали с една от жените на Крейвън’с, но дори те не заслужаваха подобно отношение, като че ли са проститутки от улицата.
— Не съм от жените за забавление на клуба — изфуча Лили. — Не съм за продан, разбирате ли? А сега ме пуснете.
Лицето на испанеца се помрачи. Започна да говори на родния си език и се опита насила да я заведе до масата, където я очакваше Алварез. Няколко мъже оставиха играта, за да наблюдават врявата. Лили хвърли убийствен поглед към Уърти, помощника на Дерек, който напусна масата си в ъгъла и се насочи към тях. Преди да ги достигне обаче, се появи Дерек, сякаш изникнал от нищото.
— Господин Бареда, виждам, че вече сте се запознали с госпожица Лоусън. Красавица, нали? — Докато говореше Дерек измъкна дамата от ръцете на испанеца. — Но тя е гостенка тук, моя гостенка. Ако посланикът желае, мога да му предложа други жени на разположение, доста сладки при това. Тази е като кисела ябълка.
— После ще ти кажа ти какво си — промърмори Лили.
— Той иска тази — настоя помощникът.
— Не може да бъде негова — отговори любезно Дерек.
Тук бе неговото царство и думата му бе закон.
По блясъка в очите му Лили разбра, че испанецът е готов на насилие. Само в един случай се бе изправяла срещу Дерек, но знаеше колко опасен може да бъде. Както обикновено, и тази вечер той бе облечен в скъпи дрехи: синьо сако, перленосиви панталони, бяла риза и връзка. Но въпреки облеклото си, излъчваше твърдост и агресивност, присъщи на хората, прекарали по-голямата част от живота си на улицата. В момента се движеше сред каймака на обществото, но всички знаеха, че навремето успешно е използвал юмруците си.
Дерек направи знак на две от компаньонките, които веднага изпъчиха гърди и се запътиха към масата на посланика.
— Не, уверявам ви, че повече ще му харесат тези двете. Вижте… Изглежда по-щастлив от мишка пред сирене.
Лили и Бареда проследиха погледа му и видяха как Алварез, благодарение на вниманието на двете жени, сменя настроението си. Помощникът измърмори някакви извинения и се отдалечи.
— Как се осмелява? — възкликна Лили възмутена с пламнало лице. — И как ти се осмеляваш? Твоя гостенка? Не искам никой да си мисли, че имам нужда от закрилник и бих ти била много благодарна, ако премълчиш предположенията си, по-специално пред…
— Успокой се. Трябваше да го оставя да си пробва късмета с теб, така ли?
— Не, но можеше да говориш за мен с малко повече уважение. И къде беше, по дяволите? Исках да говоря с теб за…
— Уважавам те, скъпа, повече, отколкото всяка друга би могла да мечтае. Хайде сега да се поразходим. Ушите ми, или каквото е останало от тях, са на твое разположение.
Тя не можа да се сдържи и се засмя. Прекосиха главния салон и се запътиха към стълбите, когато Дерек се спря да поздрави двама пристигащи — Лорд Милрайт и граф Невил, а Лили им отправи една от лъчезарните си усмивки.
— Едуард, очаквам да сте снизходителен към мен, когато играем следващия път — каза Лили на Невил. — Очаквам реванш след загубата от миналата седмица.
— Уверявам ви, госпожице Лоусън, че и аз с нетърпение очаквам следващата ни игра. — Двамата господа се отправиха към трапезарията, но Дерек и Лили успяха да чуят коментара на Невил: — За жена е доста интелигентна…
— Не всичко, което блести, е злато — посочи Дерек. — Вчера ми поиска заем. Няма достатъчно пълни джобове за такава обирджийка като теб.