— Казва се Рутърс — прошепна момчето. — Невил Рутърс.
Лили потръпна, като си спомни, че палач е обичайната обида между долнопробната измет. Гръмкият му смях заглуши крясъците зад стената.
— Оттатък има повече от двеста мъже — каза Рутърс, — които са платили, за да гледат кръв. Запазете си парите, милейди. Взимам мечката.
Тя се огледа наоколо и видя тежката верига върху един сандък.
— Щом така искате — промърмори и остави портмонето си да се изплъзне от ръцете й и да падне на земята. — О, Боже, златото ми! Бижутата ми! — възкликна.
Рутърс гледаше алчно.
— Злато? — Навлажни устни и се наведе, протягайки ръка към портмонето.
Чу се звън на метал, последван от заглушен вик. Мъжът се просна на пода и огромното му тяло замря неподвижно. Лили пусна тежката верига и доволно потри ръце. Момчето я гледаше изненадано със зяпнала уста. Тя бързо взе портмонето от пода и му го подаде.
— Вземи това и го дай на баща си. Ще го компенсира предостатъчно за загубата на коня и каруцата.
— И… Поки?
— Аз ще се погрижа за нея. Няма да позволя да я наранят.
Очите на момчето светнаха и се осмели плахо да й се усмихне. Докосна наметката й.
— Благодаря. Много ви благодаря. — И изчезна тичешком в тъмнината.
Лили побърза да върже коня си за задната част на каруцата. Мечката, усетила раздвижване от другата страна на решетките, нададе някакво подобие на ръмжене, което нервира жребеца.
— Спокойно, Поки, — прошепна Лили. — Не разваляй спасяването си.
Качи се на изтърканата седалка и взе поводите. Усети, че някой я хваща за глезена. Погледна надолу и видя Рутърс, който дръпна по-силно. Тя падна на земята върху задните си части.
— Значи ми крадеш мечката, а? — Изправи се до нея. Лицето му излъчваше ярост и от устата му пръскаше слюнка. — Напускаш префърцуненото си имение, пристигаш тук с лъскавото си конче и създаваш проблеми… Заповядай тогава, милейди! — Нахвърли се върху нея и започна да опипва тялото й.
Лили крещеше и се опитваше да се освободи, но тежестта му я приковаваше и едва успяваше да диша. Помисли си, че ще й счупи ребрата.
— Не — опита се да си поеме дъх.
— Крадла такава, луксозна курва от Уест Енд — извика той. — Хайде, опитай се пак да ме удариш по главата!
Чу се един спокоен глас:
— Има този лош навик. Опитвам се да я отуча.
— Кой сте вие? Сутеньорът? — Рутърс го гледаше заплашително. — Ще ти я дам, когато приключа с нея.
Лили извърна глава. Не можеше да повярва — виждаше размазания образ на съпруга си. Невъзможно! Сигурно беше илюзия.
— Алекс, — изплака.
— Махни си лапите от съпругата ми — заповяда той.
Глава 11
Рутърс наблюдаваше графа и се опитваше да прецени доколко представлява заплаха. Мечката продължаваше да се движи неспокойно из клетката в резултат на напрегнатата атмосфера наоколо. Но ръмженето й не бе нищо, в сравнение със звука, който нададе Алекс, когато се хвърли към Рутърс. Лили си пое дълбоко дъх, когато тежестта, която я притискаше, изчезна. Докато дробовете й се пълнеха с въздух, постави ръка на наболяващите я ребра и се опита да види какво става.
Двамата мъже се бореха ожесточено и се движеха с такава скорост, че единственото, което успяваше да види от Алекс, бе отблясъка от русите му коси. Ръмжеше и нанасяше юмруци върху лицето на Рутърс и се опитваше да го стисне за гърлото. Противникът му го хвана за яката и го преметна над главата си. Когато видя съпруга си да пада на земята, Лили изписка и се опита да го доближи. Но Алекс скочи на крака, избегна един удар, хвана Рутърс и го запрати към скупчените сандъци в ъгъла. Дървото стана на трески под тежестта на тялото му.
Лили го гледаше с отворена уста.
— Боже мой, — промърмори.
Не можеше да го познае. Представяше си няколко цивилизовани удара, обиди, дуел с пистолет дори. Но Алекс се превърна пред очите й в жаден за кръв непознат, решен да победи противника си само със силата на юмруците си. Никога не бе мислила, че може да стане толкова брутален.
Рутърс с мъка се изправи и отново налетя. Алекс се отмести встрани и заби юмрук в ребрата му. После го довърши с удар по гърба. Исполинът падна с вик на земята и от устата му потече кръв. Опита се да се изправи, но накрая се предаде със стон.
Алекс бавно разтвори юмруци. Обърна глава към Лили. Тя отстъпи крачка, уплашена от дивия блясък в очите му. Когато чертите му се отпуснаха, се затича към него и го прегърна трепереща.