Лейди Лайън я гледаше с подновен интерес.
— Хм. Вече започвам да разбирам защо привличаш племенника ми. Имаш много таланти и не се съмнявам, че си интелигентна. Но въпреки това…
— Благодаря — прекъсна я Лили скромно, преди да започне нова серия укори. — Лейди Лайън, не може да си представите колко съм ви благодарна за вашата загриженост и желанието да се застъпите за нас. Но да ни приемат в уважаваните кръгове… — Поклати глава. — Невъзможно.
— Позволи ми да ти кажа, дръзка госпожице, че е възможно и така ще бъде — каза студено лелята. — Поне докато не се върнеш към скандалното си поведение!
— Няма да го направи, лельо Милдред, — обади се Алекс. — Нито пък аз.
— Много добре. — Лейди Лайън направи знак на една слугиня да донесе нещата й за писане. — Започвам кампанията — каза с тон, който сигурно е използвал Уелингтън при Ватерлоо, — и вие двамата ще трябва точно да следвате указанията ми.
Алекс направи няколко големи крачки към леля си и я целуна по набръчканото чело.
— Знаех си, че можем да разчитаме на теб, лельо Милдред.
— Не бъди високопарен — отговори тя сухо и направи знак на Лили да се приближи. — Можеш да ме целунеш, малката.
Лили се подчини и залепи звучна целувка на бузата й.
— Сега, след като те видях — продължи старицата, — съм сигурна, че не всичко, което говорят за теб, е истина. Лицето винаги издава начина на живот, а твоето е много по-малко порочно от това, което очаквах. — Завъртя очи. — С подходящи дрехи ще те направим да изглеждаш достатъчно прилично.
Лили направи лек реверанс.
— Благодаря — каза с толкова смирен тон, че граничеше с подигравка.
— С очите ще имаме проблем — обяви лейди Лайън. — Тъмни, цигански, пълни с лукавство. Може би ще можеш…
— Нито дума повече за очите й, лельо, — прекъсна я Алекс и хвана Лили през кръста. — Те са най-хубавата й черта. И аз много ги харесвам.
Тихият смях на Лили изчезна, когато срещна пленяващия поглед на съпруга й. Чувстваше особена топлина да изпълва тялото й, а сърцето й заби учестено. Изведнъж солидната ръка на Алекс бе единственото, което я държеше изправена. Съзнаваше, че е обект на внимателно изучаване от страна на лелята и затова се опита да отмести поглед, но можеше само да стои в очакване той да отпусне ръката си. И накрая той го направи и се отдалечи.
— Остави ни насаме за малко, Александър, — каза лейди Лайън.
Той смръщи вежди.
— Лельо, страхувам се, че нямаме повече време за приказки.
— Не се притеснявай — каза старицата сухо. — Уверявам те, че този стар дракон не възнамерява да изяде красивата ти булка. Само ще й дам някой и друг съвет. — Посочи му вратата.
Лили седна на канапето, без да поглежда съпруга си. Той хвърли предупредителен поглед на леля си и напусна салона. На лейди Лайън това й се стори много забавно.
— Не позволява да те критикуват — посочи с усмивка.
— Държи само той да го прави. — Лили с изненада забеляза, че обноските на старата дама омекват.
Отговорът й предизвика искрен смях у лелята.
— Знаеш, че е любимия ми племенник. Най-примерния мъж, който е имало във фамилията. Много по-достоен за комплименти от сина ми Рос — очарователен, разглезен и безполезен. Никога няма да узнаеш напълно какъв късмет си извадила с него, макар че за мен си остава загадка как си го постигнала.
— И за мен — отвърна искрено Лили.
— Няма значение. Вече си оставила отпечатък у него. — Помисли малко. — Не съм виждала такава радост у него още от дете, преди да починат родителите му.
Лили сведе поглед, за да скрие огромното си задоволство от дамата.
— Но вероятно — каза, — когато е бил сгоден за Каролин Уитмор…
— Разреши ми да ти обясня нещо за американката — прекъсна я старицата нетърпеливо. — Беше красива, безгрижна, склонна към лудории и романтизъм. Вярно, би била подходяща съпруга за Алекс. Но госпожица Уитмор не го разбираше напълно, а и нямаше желание да го постигне. — Сините й очи станаха топли и замислени, почти тъжни. — Никога нямаше да оцени огромната любов, която Алекс е способен да даде. В този аспект мъжете Рейфорд са уникални. — Направи пауза и после добави: — Позволяват на жените си да оказват голямо въздействие върху тях. Любовта им често е обсебваща. Брат ми Чарлс, бащата на Александър, се самоуби след смъртта на съпругата си. Животът му без нея нямаше никакъв смисъл. Знаеше ли го?