— Не, госпожо, — отговори Лили изненадана.
— Александър не е по-различен. Загубата на любимата жена, поради смърт или невярност, ще има същия ефект.
— Лейди Лайън, мисля, че преувеличавате. Чувствата му към мен не стигат чак дотам. Искам да кажа…
— Момиче, ако още не си разбрала, че те обича, значи не си толкова умна, колкото си мислех.
Лили я гледаше слисано. Не знаеше дали да се чувства тъжна, или да се остави на извиращата от дълбините й надежда.
— Младите хора днес са много по-твърдоглави, отколкото по мое време — коментира лелята с горчивина. — Затвори си устата, малката, да не влезе някоя муха.
Грубият глас на старицата напомняше на Лили за леля й Сали, макар че Сали бе доста по-екстравагантна от тази елегантна матрона.
— Госпожо, не споменахте ли за някакви съвети?
— А, да. — Лейди Лайън я прониза с красноречив поглед. — Знам всичко за теб и неприличното ти поведение. Истината е, че ми напомняш за самата мен на млади години. Преди да се омъжа, оставих планина от разбити сърца, достатъчно голяма, за да се гордее майка ми с нея. Не бързах да приема някой мъж за свой господар. Цял Лондон беше в краката ми. Цветя, поеми, откраднати целувки… — Усмихна се на спомена. — Беше чудесно. Виждаше ми се ужасно да жертвам всичко заради брака. Но ще ти кажа какво открих, когато се омъжих за лорд Лайън: жертвата си заслужава, когато имаш любовта на един добър мъж.
Лили не бе говорила така откровено с никоя жена след смъртта на Сали. Осмели се да открие поне малко сърцето си. Приближи се и заговори сериозно:
— Лейди Лайън, изобщо не исках да се омъжвам, за никого. Прекалено дълго живях сама и независима. Алекс и аз доста често ще кръстосваме шпаги. И двамата сме неотстъпчиви.
Изглежда, че лелята разбираше страховете й.
— Имай предвид следното. Алекс толкова те обича, че е готов да те подложи на критиката на останалите. Което за един горд мъж означава голяма отстъпка. Най-лошото, което можеше да направиш, е да се омъжиш за някого, който не е способен да стане за смях заради теб.
Лили притеснено смръщи вежди.
— Той никога няма да стане за смях. Не бих го поставила в такава ситуация. — Изчерви се, като си спомни епизода от Ковънт Гардън и старата мечка. Не бе минал и един ден от сватбата, а тя вече се държеше скандално. — По дяволите — промърмори.
Възрастната дама изненадващо се усмихна.
— Естествено, няма да ви е лесно. Предстои ти битка, но победата си заслужава. Ще ми бъде доста интересно да наблюдавам развитието й, а и не само на мен.
Лейди Лайън направи необходимото, за да ги поканят на няколко партита, по време на които бракът им бе оповестен подобаващо. Скандалът не можеше да се избегне, нали детайлите на „годежа“ им бяха в устата на всички, но лелята бе успяла да смекчи последиците. По нейно настояване Лили посети всички празненства, облечена възможно най-скромно, и завърза разговор с уважавани съпруги и вдовици.
На тези събирания тя с изненада установи, че мъжете, с които бе играла карти и разменяла закачки, с които бе пила и флиртувала в Крейвън’с, сега я третираха с неочаквано уважение. Веднъж един възрастен господин й намигна скришом, като че ли участваха в конспирация. От друга страна, съпругите се държаха учтиво, но предпазливо. Никоя не се осмеляваше открито да й обърне гръб, тъй като лейди Лайън и приятелките й бяха винаги наблизо. Помагаше и факта, че Лили притежаваше впечатляваща титла, придружена от още по-впечатляващо богатство.
Лили се радваше всеки път, когато изкараше събитието безпроблемно. Не можеше да не забележи промяната в погледите към нея, учтивото отношение и вниманието, които й засвидетелстваха. Някои аристократи, показали се студени през последните години, сега й се умилкваха и се надпреварваха за нейното приятелство. В дъното на душата си тя смяташе за недостойни всички тези машинации за превръщането й в уважавана личност, което развеселяваше Алекс.
— Все едно, че се показвам пред тях и очаквам одобрението им — му казваше тя. Намираха се в един от салоните на горния етаж, обсъждайки списъка с поканените. — Виждам се като едно от онези понита с панделки по опашките. „Обърнете внимание, дами и господа, на походката…“ Наистина, милорд, очаквам всички тези усилия да си струват!
— Толкова трудно ли ти е? — попита той с искрящи очи.
— Не — призна. — Искам да се получи. Ужасявам се при мисълта какво ще ми стори леля ти Милдред, ако не успея.