— Харесва те — увери я Алекс.
— О, наистина ли? Затова ли винаги коментира поведението ми, очите ми, роклите? Онзи ден ме обвини, че си показвам гърдите. Че аз нямам нищо за показване!
— Имаш много хубави гърди.
Тя погледна иронично към деколтето си.
— Като малка мама ме караше да ги обливам със студена вода, за да ми пораснат. Не успях да го постигна. Гърдите на Пенелопе са много по-големи от моите.
— Не съм забелязал — каза Алекс, захвърли поканите и посегна към нея.
Тя отстъпи със смях.
— Алекс! Лорд Факстон ще се появи всеки момент с фактурата.
— Ще почака.
Хвана я през кръста и я бутна към канапето.
— А ако дойде Бъртън и ни завари така?
— Бъртън е прекалено възпитан, за да влезе, без да чука.
— Наистина, милорд, очарова ме гордостта ти от него. — Продължаваше да се съпротивлява. — През живота си не съм виждала друг, който така да цени иконома си.
— Той е най-добрия иконом в цяла Англия — каза Алекс.
Опитваше се да я задържи, но и бе доволен от играта. За дребната си фигура, тя притежаваше изненадваща сила. Мъчеше се да го избута, но не можеше да сдържи смеха си. Тогава Алекс хвана двете й китки в едната си ръка и ги повдигна над главата й. Другата зашари свободно по стройното й тяло.
— Алекс, пусни ме — каза тя без дъх.
Той свали ръкавите и дръпна роклята надолу.
— Не и докато не те убедя, че си красива.
— Добре. Убеди ме. Красива съм. Очарователна. А сега спри.
Извика задавено при звука от разкъсания плат.
Алекс, гледайки я право в очите, продължи да дърпа роклята, докато гърдите й не излязоха. Галеше голата й кожа, причинявайки й тръпки на удоволствие. Нежно потърка с пръст зърната, а от очите му хвърчаха искри. Желанието за игра се изпари и започна да диша тежко.
— Милорд, можем да почакаме. Важно е… — Главата й се въртеше. — Важно е да се срещнем с Факстон.
— Няма нищо по-важно от теб.
— Бъди разумен…
— Разумен съм.
Устните му се затвориха върху зърното. Лили трепереше. Движеше глава наляво-надясно и се опитваше да освободи китките си. Алекс повдигна полите й, за да я погали по бедрата и топлината на ръката му проникна през фината коприна на чорапите.
— Никога не съм желал друга така, както желая теб — промърмори. Устата му си играеше по шията й, а после засмука крайчеца на ухото й. — Искам да те погълна. Обожавам гърдите ти, устата, всичко. Вярваш ли ми? — Като не получи отговор, погали устните й със своите и настоя: — Вярваш ли ми?
Тогава чуха дискретно почукване по вратата. Пияна от удоволствие, Лили отказваше да се върне в реалността. Алекс спря и повдигна глава.
— Да? — Гласът му прозвуча изненадващо спокоен.
От другата страна на вратата се обади Бъртън:
— Милорд, имате доста посетители.
— Колко? И кои? — попита недоволно Алекс.
— Лорд и лейди Лоусън, виконт и лейди Стамфорд, господин Хенри и един господин, който се представи като негов настойник.
— Цялото ми семейство — възкликна Лили.
Съпругът й въздъхна.
— Предполагаше се, че Хенри ще пристигне утре, нали?
Тя сви рамене.
— Покани всички в салона на долния етаж, Бъртън, — каза Алекс, — и им кажи, че ей сега слизаме.
— Да, милорд.
Лили се сгуши срещу широката гръд на съпруга си. Тялото я болеше от незадоволено желание.
— Не — изстена.
— Ще продължим по-късно — успокои я той, галейки зачервените й страни с пръст. Тя взе ръката му и я насочи към гърдите си. Алекс се засмя, прегърна я и целуна косата й. — Сигурно ще останат за вечеря.
Лили изпъшка в знак на протест.
— Кажи им да си вървят — каза, въпреки, че знаеше, че иска невъзможното. — Да си останем само двамата.
Той й се усмихна и я погали по гърба.
— Ще имаме много нощи заедно.
Кимна, но отчаянието изпълваше душата й… Не биваше да й обещава нищо, след като не знаеше истината. Тайната щеше да ги раздели завинаги.
Алекс, без да бърза, погледна разпраното деколте на роклята и наведе глава да целуне падинката между гърдите й.
— По-добре се преоблечи — промърмори. — Не мисля, че майка ти ще одобри този ти вид, макар, че аз го намирам за възхитителен.
Лили се появи в салона, облечена в любимата си рокля от тъмночервена коприна, украсена с тюл и плътно прилепната по тялото. Прозрачните ръкави разкриваха деликатните й ръце, а гънките на полите загатваха за стройните крака под тях. Роклята никога нямаше да получи одобрението на леля Милдред, но й стоеше добре и Лили бе решила да я запази за вкъщи. Очевидно и на Алекс му харесваше, тъй като не сваляше очи от нея.