— Лили! — възкликна ентусиазирано лейди Тоти. — Скъпата ми дъщеря, очарователното ми момиченце, нямах търпение да те видя! Направи майка си много щастлива! Толкова съм доволна и горда с теб, че не мога да сдържа сълзите на радост!
— Здравей, мамо, — поздрави я иронично Лили, прегърна я и направи гримаса на Пенелопе и Закари.
Гледката на двамата заедно я изпълваше със задоволство. Пенелопе се гушеше в рамото му и любовта струеше от очите й. Закари също изглеждаше щастлив, въпреки въпросителния поглед към Лили.
— Не можахме да повярваме на новината — каза той и се приближи да я прегърне. — Трябваше да дойдем и да се уверим с очите си, че си добре.
— Естествено, че съм добре — отвърна Лили, леко притеснена от погледа на приятеля си. — Всичко стана набързо. Лорд Рейфорд има особен стил на ухажване, да не кажа нещо повече.
— Съгласен съм с теб — каза Закари, оглеждайки порозовелите й страни. — Никога не съм те виждал по-красива.
— Лорд Лоусън, — каза Алекс и се здрависа с тъста си, — може да сте сигурен, че ще се грижа за дъщеря ви и нищо няма да й липсва. Съжалявам, че не поисках официално разрешението ви. Надявам се да ни простите бързането и да ни дадете благословията си.
Джордж Лоусън го наблюдаваше с иронично изражение. И двамата прекрасно знаеха, че на Алекс не му пука дали ще получи, или не, одобрението му. Може би твърдият поглед на зет му накара Джордж да следва формалностите и да отговори с необичайна топлота в гласа:
— Имате благословията ми, лорд Рейфорд, и най-добрите ми пожелания за щастлив семеен живот.
— Благодаря. — Алекс се приближи към съпругата си и я притисна към себе си, поставяйки баща и дъщеря лице в лице.
— Благодаря, татко, — каза Лили покорно.
Остана изненадана, когато баща й направи крачка и хвана ръцете й, тъй като рядко бе получавала от него подобни прояви на привързаност.
— Желая ти само най-доброто, дъще, без значение дали мислиш обратното.
Лили се усмихна и отвърна на ръкостискането. Очите й се насълзиха.
— Вярвам ти, татко.
— А сега е мой ред — прозвуча детски глас. Лили се засмя, когато Хенри се нахвърли върху нея. — Вече си ми сестра! — възкликна и я стисна в прегръдката си. — Не можех да чакам и ден повече, за да те видя. Знаех си, че Алекс ще се ожени за теб. Предчувствах го! Сега, когато ще живея с вас, ще ме водиш в Крейвън’с, ще яздим заедно, ще ходим на лов, ще ми покажеш номерата с картите и…
— Шшшт. — Лили постави ръка на устата му и погледна скришом към съпруга си. — Нито дума повече, Хенри, или брат ти ще поиска развод.
Под изненаданите погледи на роднините, Алекс погали къдриците й и я целуна по бузата.
— Никога — обяви и Лили със свито сърце си позволи да му повярва.
— Лорд Рейфорд, — прекъсна ги гласът на Бъртън. Подаде му една визитка. — Лорд Факстон е тук.
— Нека влезе — каза Лили през смях. — Може би ще иска да остане за вечеря.
Насладиха се на една дълга и задушевна вечеря. Темите на разговор бяха най-различни: от това, дали фактурата на лорд Факстон е справедлива, до таланта на господин Радбърн, частния учител на Хенри, запален по историята и литературата.
Лили беше перфектна домакиня, оживяваше разговора, когато замираше, а очарованието й караше всички присъстващи да се чувстват комфортно. Алекс я наблюдаваше от другия край на масата с чувство на гордост. Напрежението й бе изчезнало, поне за тази вечер и отстъпи място на една ослепителна жена. Поколеба се само веднъж: когато погледите им се срещнаха и страстта взе връх.
Господата се оттеглиха за традиционната чаша порто. Пенелопе дръпна Лили с намерението да поговорят насаме.
— Лили, останахме страшно изненадани, когато разбрахме за женитбата ти с лорд Рейфорд! Мама почти припадна. Мислехме, че го мразиш!
— И аз така си мислех — каза сестра й с неудобство.
— Добре, какво стана?
Лили сви рамене и се усмихна засрамено.
— Трудно е за обяснение.
— Лорд Рейфорд изглежда различен, толкова любезен и усмихнат. И те гледа с обожание! Защо се омъжи така внезапно? Нищо не разбирам!
— Никой не разбира — увери я. — Дори и аз. Пени, да не говорим за брака ми. Искам да знам как върви твоя. Щастлива ли си със Зак?