— Все още не са се справили с проблема за хляба и рибите. — напомни му Марджи. — Макар че след десетина години може и да успеят. И възкресението на умрял е леко проблематично… не стават съвсем същите като им върнеш духа в тялото.
— Никой не твърди обаче, че Лазар е възкръснал какъвто си е бил. В апокрифните евангелия се споменава — Дейн също посегна към курабиите, — че после Христос е бил молен да му върне покоя отново… Пък и има ли доказателства, че хлябът и рибите не са били просто илюзия? Това е лесен фокус, а тълпата поне за известно време ще се чувства сита и…
— Все едно, не е трябвало да го убиват. Ако си беше умрял от естествена смърт, нямаше да повлияе толкова сериозно на хода на историята.
— Законът е бил такъв.
— Да, но, нали знаеш, направи някого мъченик за дадена кауза и тя веднага става популярна.
— Освен това, остава изчезването на тялото. Ако е възкръснал, все е трябвало да се яви на мястото, където е роден. Доколкото знам, това се е случвало с всички теурзи, които са си слагали магийка за възкресяване и…
Над главите им се разнесе трополене.
— Няма да отречеш и дядо Коледа само защото никой досега не го е виждал отблизо, нали? — кисело се обади Фред.
— Имам една-две идеи по въпроса. — Майкъл сви рамене. — Чудех се дали с новите автоматични, дистанциони шпионски системи…
— А, не. Не и в тази къща, момче. Ако си си наумил нещо подобно, гледай да го направиш по-далеч от тук! Не искам никога повече да не получа подарък!
— Или еленски тор — допълни Марджи, когато тропането по покрива се повтори.
От коридора се разнесе тропот — този път на детски крачета. Триша се развика:
— Хайде на подаръците!
Достолепно, но все пак пръв, Фред излезе от библиотеката. Дейн го последва с пъргавина на десетгодишен.
— Знаеш ли, чудя се — каза Майкъл на прага.
— Да? — Марджи погледна косо към имела над вратата.
— Ами чудя се, ако е бил един от нашите, защо не можем да извикаме духа му. Искам да кажа, досега в института са призовали всички съмнителни личности — до един. Колкото и да е било трудно. А опитите за призоваване на неговия дух така и не са се увенчали с успех.
— Знам ли! — Марджи безгрижно сви рамене. — Може пък да не е от нашите. Да има и някои други. Не си ли се питал за това? — Тя го прегърна и заглуши възраженията му с целувка.