Поех ръката му внимателно, сякаш се боях да не счупя някой от двама ни. Надявах се да не забележи колко студена е кожата ми.
– А ти как се казваш? – подкани ме той.
Въздъхнах, сигурна, че това вече щеше да сложи край на разговора ни, колкото и да не исках. Изразих името си с езика на глухонемите и той опули очи насреща ми.
– О, леле. Значи досега си чела по устните ми?
Поклатих глава.
– Тоест чуваш?
Кимнах.
– Но не можеш да говориш… Аха, ясно – той затупа джобовете си с длани, а аз опитах да надвия ужаса, плъзнал по гръбнака ми. За разлика от Миака и Елизабет, аз не намирах близостта с хората за вълнуваща. За мен тя значеше единствено че съм попаднала в свят, където лесно мога да наруша правилата.
Нямаше много правила, но за сметка на това бяха строги. Мълчи в присъствието на хора, докато не дойде време да запееш. Дойде ли време, запей без колебания. Ако моментът не е настъпил, не разкривай по никакъв начин тайната си.
– А, ето го – обяви той, изваждайки химикалка от джоба си. – Само че нямам хартия, затова ще трябва да пишеш по ръката ми.
Вперих замислен поглед в кожата му. Кое име да използвам? Онова от шофьорската книжка, която Миака ми купи през интернет? Онова, с което се бях подписала на договора за наем на плажната ни къща? Онова, под което се бях подвизавала в предишния град? Можех да избирам измежду сто имена.
Вероятно сгреших, но му дадох истинското.
– Кален? – прочете той от кожата си.
Кимнах.
– Много е красиво. Приятно ми е да се запознаем.
Отвърнах му с тънка усмивка, все още притеснена. Не ме биваше в небрежните приказки.
– Страхотно е, че посещаваш обикновено училище, при положение че използваш езика на глухонемите. А аз се имах за смел само задето напуснах родния си щат – присмя се той на себе си.
Въпреки че се чувствах доста напрегната, не можех да не се възхитя на желанието му да поддържа разговора. Малко хора биха постъпили така в подобна ситуация. Той отново посочи книгите пред мен.
– Е, ъм, ако наистина решиш да организираш парти и ти е нужна помощ с тортата, кълна се, способен съм да се стегна, поне колкото да не съсипя всичко.
Вдигнах едната си вежда.
– Сериозно говоря! – той се засмя, сякаш бях казала някаква шега. – Както и да е, успех със сладкарството. И до скоро!
Той ми махна срамежливо и продължи с количката си напред по пътеката между масите. Изпратих го с поглед. Бях сигурна, че ще запомня рошавата му коса, която изглеждаше брулена от вятър дори на закрито, както и добротата в очите му. И щях да се мразя, задето съм съхранила тези подробности в паметта си, ако пътищата ни се пресечаха в някой от мрачните дни – дни като онзи, в който Кери и Уорнър ме бяха срещнали.
Въпреки това бях благодарна. Не си спомнях кога за последно се бях чувствала като човек.
Table of Contents
КРАЛИЦАТА
Предговор към „Кралицата“
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Четвърта глава
Пета глава
Шеста глава
Седма глава
Осма глава
Девета глава
Десета глава
Единайсета глава
ПРИНЦЪТ
Предговор към „Принцът“
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Четвърта глава
Пета глава
Шеста глава
Седма глава
Осма глава
СТРАЖЪТ
Предговор към „Стражът“
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Четвърта глава
Пета глава
Шеста глава
Седма глава
Осма глава
Девета глава
Десета глава
Единайсета глава
ФАВОРИТКАТА
Предговор към „Фаворитката“
Първа част
Втора част
СЕЛЕСТ
Първа среща
Целувката
Заминаването
ПРИСЛУЖНИЦАТА
След ЕДИНСТВЕНАТА
КЪДЕ СА СЕГА?
Крис Амбърс
Натали Лука
Елиз Уискс
СИРЕНАТА - откъс от новата пленителна история на Кийра Кас
Първа глава
Втора глава