– Докторът спи – каза сестрата. – Цялата минала нощ и почти цял ден изражда бебетата на две прислужнички. Две момченца едно след друго! Само с петнайсет минути разлика.
Усмихнах се на хубавата новина.
– Няма нужда да го безпокоите – уверих я. – Имам само главоболие и то ще мине само.
– Глупости – обади се Кларксън. – Помолете някоя прислужница да донесе вечерята ни тук. Ще изчакаме доктор Мишън.
Сестрата кимна и се отправи към вратата.
– Не беше нужно – прошепнах аз. – Докторът е имал тежка смяна, а аз ще се оправя и без негова помощ.
– Би било проява на небрежност, ако не ти подсигуря най-добрите грижи.
Съзнанието ми опита да придаде романтично звучене на думите му, но май по-скоро се чувстваше задължен. И въпреки това можеше да се върне при останалите. Вместо това обаче той избра да остане с мен.
Почоплих вечерята си, тъй като не исках да изглеждам груба, но все още ми се гадеше от главоболието. Медицинската сестра ми донесе някакво лекарство и докато доктор Мишън се появи с мокра от душа коса, се чувствах много по-добре. Вече усещах болката в главата си като тъничък пулс вместо като кънтяща камбана.
– Съжалявам за забавянето си, Ваше Височество – каза той с поклон.
– Няма нищо – увери го принц Кларксън. – Хапнахме прекрасна вечеря във ваше отсъствие.
– Как е главата ви, госпожице? – Доктор Мишън хвана китката ми с пръсти, за да измери пулса ми.
– Много по-добре. Сестрата ми даде някакво лекарство, което веднага ми помогна.
Той извади малко фенерче от джоба си и светна в очите ми с него.
– Може би трябва да ви изпиша нещо за ежедневен прием. Знам, че опитвате да овладявате главоболието, след като започне, но вероятно има как да го предотвратим. Не мога да ви гарантирам нищо, но ще се постарая да ви помогна.
– Благодаря. – Сключих ръце в скута си. – Как са бебетата?
Докторът засия.
– Чудесни. Здрави и дебели.
Усмихнах се, мислейки за двата нови живота, родени днес в двореца. Дали децата нямаше да станат най-добри приятели? И да израснат, разказвайки на всички историята за това как са се родили през толкова малко време едно от друго?
– А като стана дума за бебета, бих искал да обсъдим наблюденията ми от прегледа ви.
Радостта напусна лицето ми, напусна цялото ми тяло. Изправих се в леглото и стиснах зъби. По изражението му си личеше, че ме очаква тежка присъда.
– Тестовете показват натрупване на няколко вида токсини в кръвта ви. Щом стойностите са толкова високи седмици, откакто напуснахте окръга си, предполагам, нивата са били още по-сериозни, докато сте живели там. Организмите на някои хора се справят с токсините. Тялото се приспособява и може да не получи никакви увреждания. Ако съдя по онова, което ми разказахте за семейството си, явно двама от неговите членове са имали този късмет. Но една от сестрите ви страда от носни кръвоизливи, нали така?
Кимнах.
– А вие редовно имате главоболие?
Кимнах отново.
– Подозирам, че тялото ви не успява да се пребори с токсините. От тестовете и информацията, която ми споделихте, си вадя заключението, че вероятно пристъпите на умора, гадене и болка ще продължат и занапред, навярно до края на живота ви.
Въздъхнах. Е, това не беше по-лошо от настоящото ми състояние. Пък и то като че ли не отблъскваше Кларксън.
– Но имам основание да се опасявам и за репродуктивното ви здраве.
Вперих недоумяващ поглед в него. С периферното си зрение видях как Кларксън се размърдва неспокойно в стола си.
– Но... но защо? Майка ми е родила четири деца. А и двамата с баща ми произлизат от многочленни семейства. Аз просто се уморявам по-лесно, това е.
Доктор Мишън остана сдържан, делови, сякаш не обсъждахме най-личните елементи от живота ми.
– Да, но макар генетиката да оказва своето влияние, ако съдя по резултатите от тестовете, тялото ви би било... неблагоприятна среда за развитието на ембрион. А заченете ли, детето ви може да е... – той спря и стрелна очи към принца, преди да ги върне към мен – ... негодно за някои функции.
Някои функции. Тоест недостатъчно интелигентно, недостатъчно здраво, недостатъчно пригодно за принц.
Стомахът ми се стегна.
– Сигурен ли сте? – попитах вяло аз.
Кларксън гледаше доктора в очакване на отговора му. Явно информацията беше важна за него.
– Това ще е най-добрият сценарий. В случай че изобщо заченете.
– Извинете ме. – Скочих от леглото и изтичах до тоалетната при входа на медицинското крило, където се заключих в една от кабинките и най-накрая изхвърлих всичко, натрупано в тялото ми.