– Вижте какво, надушил съм ви още преди седмици, така че няма нужда да ми се обяснявате – подхвърли ухилено страж Ейвъри и тръгна през общата стая.
– Към леглото ли си се запътил? – попита го Аспен.
Той махна с ръка в празното пространство.
– Всички сме на работа, забрави ли? Забравих си колана, така че отивам да си го взема, а после веднага се връщам на поста си. Официалното обявление ще се състои на сутринта и няма време за почивка.
Покрих устата си с ръка, едновременно втрещена и развълнувана, дори ужасена. Утре щяхме да си имаме нова принцеса!
– Знам, че току-що се върна, но тази вечер си на пост пред стаята на лейди Америка – Ейвъри потупа Аспен по рамото и продължи към стаята си.
Аспен обърна поглед към мен.
– Е, в такъв случай ще се погрижа за нашия въпрос рано-рано сутринта.
Засмях се. Имах чувството, че вече нищо не може да ме спре – нито стените на двореца, нито шевовете на роклята ми.
– Обичам те, Луси. Ти ще се грижиш за мен, а аз – за теб, става ли?
Не беше обещание, а покана. Кимнах радостно и прекрачих прага на бъдеще, за каквото и двамата дори не бяхме мечтали.
След ЕДИНСТВЕНАТА
Още наполовина заспала, усетих гъдел по рамото си и шляпнах мястото с ръка. Усетих го отново и този път се отдръпнах инстинктивно. Гъделът обаче се върна и запълзя надолу по гърба ми. О. Не беше просто полъх на вятъра или поредното перце, измъкнало се от възглавницата ми.
Бяха целувки.
Усмихнах се, без да отварям очи, а Максън отмести един кичур от косата ми, за да си намери ново място за целувки. Топлият му дъх върху кожата ми ми припомни как се бяхме озовали заедно под чаршафите.
Устата му намери едно особено податливо на гъдел местенце по шията ми и аз се закисках.
– Добро утро, скъпа – прошепна той.
– Добро утро.
– Чудех се нещо – пророни Максън до бузата ми, докато се обръщах към него. – Тъй като днес имам рожден ден, дали ще може изобщо да не ставаме от леглото?
Усмихнах се и принудих сънените си очи да се отворят.
– А кой ще управлява страната?
– Никой. Нека се разпадне. Имам си моята Америка и нищо друго не ме интересува.
Косата му беше рошава, а тялото му излъчваше такава топлина, че всяка клетка от моето копнееше да остане в леглото с него. Любовта ни продължаваше да ме удивява. Имаше моменти, в които си мислех, че сме достигнали върха ù, докато, не щеш ли, ме изненадаше с някоя нова чудатост, нова история, ново изживяване и сърцето ми запяваше още по-силно.
– Ами партито? Планираме го от седмици – оплаках се аз.
Той облегна глава на ръката си.
– Хмм. Добре, ще направим една десетминутна пауза, колкото да проверим как върви партито и се връщаме веднага. – Максън ме прегърна и започна да обсипва лицето ми с целувки, докато аз се смеех доволно.
Бяхме толкова отнесени в собствения си свят, че дори не чухме кога прислужникът е отворил вратата.
– Ваше величество, търсят ви от…
Преди да успее да довърши, Максън го замери с възглавница и прислужникът се оттегли обратно в коридора, затваряйки вратата след себе си. След кратко затишие от другата ù страна се чу приглушено „Простете, сър.“
Откакто живеех в двореца, бях свикнала с липсата на лично пространство и, в интерес на истината, това не беше един от най-неловките ми моменти. Покрих устата си с ръка и се помъчих да сдържа смеха си, а когато Максън ме видя да се подхилвам, на лицето му изгря усмивка.
– Е, май това отговаря на въпроса ми.
Надигнах се да го целуна по бузата и веднага усетих замайване.
– Ох!
– Добре ли си?
– Мхммм – промърморих. – Изправих се твърде рязко.
Той прокара ръка по гърба ми и аз се притиснах към него.
– В колко започваше партито?
– В шест. Всички ще присъстват, дори майка ми.
– О, в такъв случай наистина ще е голяма забава!
Шляпнах го по ръката.
– Няма ли да престанеш с това? Случи се само веднъж.
– Тя танцува във фонтана на новогодишната вечер, Америка – натърти той с детински присмех в очите. – Беше невероятно и никога няма да престана.
Въздъхнах.
– Както и да е, гледай да не закъсняваш. Отивам да се облека. Ще се видим на закуска.
– Добре.
Станах и се увих с чаршафа.
Той се отпусна в леглото и ме проследи с поглед.
– От всичките ти рокли това е любимата ми.
Прехапах устна и надникнах през рамо към него, преди да отворя вратата към апартамента си. Едва ли някога щях да му се наситя.
Мери ме очакваше, разбира се. Беше свикнала да ме посреща на връщане от стаята на Максън или да го вижда как търчи към нея, но многозначителната ù усмивчица винаги ме хващаше неподготвена.