– Ами ако съм като него, Америка? Ако съм ужасен баща?
– Максън Шрийв, това е невъзможно. В интерес на истината, имам предчувствието, че ще си твърде добричък. Ще трябва да наемем най-строгата бавачка на света, за да уравновесим нещата!
Той се подсмихна.
– Никакви строги бавачки. Само добродушни.
– Щом настоявате, Ваше кралско съпружие.
Максън се прокашля и избърса сълзите от очите си.
– Предполагам, ще го пазим в тайна?
– Засега.
Той се усмихна лъчезарно.
– Е, при всички случаи вече ми се празнува още повече.
Максън ме грабна на ръце и хукна с мен към залата, а аз не можех да обуздая смеха си. Погледнах щастливото му, развълнувано лице и проумях, че едва навлизаме в най-хубавата част от животите ни.
КЪДЕ СА СЕГА?
Крис Амбърс
* * *
След загубата си в Избора Крис се върна в Колумбия, за да започне живота си отначало. Тръгна си от двореца разстроена, задето беше останала на второ място, но усети удара най-силно по време на сватбата на Максън и Америка. Запази самообладание през целия ден, позирайки за снимки и танцувайки с гостите, но като се върна у дома, изпадна в дълбока депресия.
В продължение на повече от месец Крис не напусна дома си, вглъбена в размисли около постъпките си и нещата, които е трябвало да направи по различен начин. Съжаляваше, че беше пропиляла първата си целувка, и не можеше да прогони чувството, че наистина е била родена да бъде кралица. Виждаше се с приятели само по настояване на родителите си и работеше при баща си като асистентка в комуникационния отдел на местния университет.
Първоначално ненавиждаше позицията си. Хората често искаха да се снимат с „момичето от Избора“, без да подозират колко я нараняваше този етикет. През първите месеци си взимаше много болнични, тъй като контактът с хора не ù понасяше. Често ходеше в библиотеката и работеше в най-уединените кътчета на сградата. Боеше се, че целият ù живот ще протече така, и не знаеше дали някога околните щяха да я възприемат като нещо различно от момичето, което Максън почти избра.
Около шест месеца, след като започна работа, управата на университета организира приветствено парти в чест на професор, прекарал повече от година в събиране на различни видове растения от джунглите на Хондурагуа. Професор Елиът Пиариа беше запален ботаник, възхваляван заради предприемчивостта и уменията му, придобити в толкова ранна възраст. Крис нямаше желание да присъства на партито, но в крайна сметка склони, след като разбра, че този път няма да е център на вниманието. Беше ù много приятно да се запознае с младия професор, особено като се имаше предвид, че първият му въпрос към нея беше „По кой предмет преподаваш?“. Тъй като беше живял далеч от всякакви технологии по време на излъчването му, Елиът не знаеше нищо за Избора, а зрялото поведение на Крис прикриваше факта, че е със седем години по-млада от него.
Пътищата им се пресичаха често и Елиът непрекъснато питаше Крис защо не преподава, уверен, че интелектът ù подхождаше повече на класната стая, отколкото на бюрото зад компютъра. Вниманието му я ласкаеше и радваше повече, отколкото той можеше да предположи.
Елиът харесваше Крис, а на нея ù допадаше фактът, че той беше един от малкото хора, които не я възприемаха просто като бивша кандидатка от Избора. С всеки изминал ден самоувереността ù се възвръщаше лека-полека, носейки със себе си някогашната ù бодрост. Двамата започнаха да излизат заедно малко след като Крис спечели преподавателска позиция в катедрата по математика – професия, която не я радваше особено, като изключим факта, че все пак преподаваше.
Тя не смееше да се отпусне с Елиът, опасявайки се, че и той ще я нарани. Елиът обаче беше безкрайно очарован от нея и един ден, когато я хвана в особено ведро настроение, най-спонтанно ù предложи брак. Искаше да действа бързо, тъй като се боеше, че Крис може да размисли, ако протака. Ожениха се само месец след предложението му и след сватбата Крис най-сетне проумя, че съпругът ù я обича такава, каквато е, и няма никакво намерение да я изостави.
Двамата останаха в Колумбия, макар че любознателната природа на Елиът често ги отвеждаше в далечни кътчета на Илеа в търсене на нови и нови находки. Така и не си родиха деца, но пък отгледаха доста домашни любимци, които освен това изучаваха, тъй като повечето бяха екзотични.
Натали Лука
* * *
След като напусна Избора, Натали се завърна у дома, за да е утеха на семейството си след загубата на сестра ù Лейси. Животът за пръв път ù поднасяше толкова изпитание, което едва не разби дома ù. След смъртта на Лейси родителите ù бяха на косъм да се разведат, неспособни да понесат жестоката скръб; но Натали успя да ги утеши, напомняйки им за жизнерадостния нрав на покойната им дъщеря, която несъмнено би се натъжила, ако двамата се разделяха заради нея. В думите ù имаше много истина. Доста от общите им приятели с Лейси идваха от проблемни семейства и двете се бяха страхували да не ги сполети същата съдба, макар че родителите им никога не се караха.