Натали се гордееше, че беше успяла да скрепи връзката на родителите си, и знаеше, че Лейси също би се гордяла с нея. Не след дълго осъзна, че тя също трябва да заживее по-щастливо. През годините беше претърпяла доста неуспехи в академична насока, но Лейси винаги ù беше напомняла, че е единствена по рода си и прекрасна, независимо от всичко.
До сватбата на Максън и Америка Натали си беше възвърнала някогашната ведрост и дори беше звездата на приема – дансингът беше неин, и то с пълната подкрепа на Америка. Натали не беше особено съкрушена от загубата си в Избора. Пък и като гледаше скромно сключените ръце и изпънатата стойка на Америка, си мислеше, че всъщност правилата, които този начин на живот налагаше, далеч не ù бяха по мярка. Тя държеше да бъде себе си на всяка цена.
След като вълнението около Избора отшумя, Натали започна работа в бижутерийния магазин на семейството си, усъвършенствайки бижутерските си умения. Ексцентричната ù природа ù помагаше в творческия процес и с много усърден труд и подкрепата на баща си успя да овладее техниката на занаята.
Около две години след края на Избора Натали пусна своя собствена бижутерийна линия и славата ù от играта ù спечели вниманието на много знаменитости. Актриси и музикантки носеха нейните произведения, да не говорим за близката ù приятелка, кралицата на Илеа. За никого не беше изненада, когато красивата, лъчезарна Натали се омъжи за актьор и стана Двойка, преди премахването на кастовата система. Не дълго след това се разведоха, тъй като безгрижната природа на Натали не подхождаше на брачния живот. Но макар и ограниченията на сериозната връзка да не ù понасяха, открай време бе върла противничка на разводите, затова този период се оказа много смущаващ за нея. Най-накрая успя да се примири с решението си. Тъй като вече беше Двойка, пробва късмета си в киноиндустрията, спечелвайки си няколко поддържащи роли в комедийни филми. Много хора се чудеха до каква степен изпълненията ù бяха актьорска игра.
От време на време разговаряше с Америка, но момичето от дните ù в Избора, с което контактуваше най-често, беше Елиз. Макар че живееха далеч една от друга, различните им характери си пасваха добре и двете винаги се събираха за най-важните моменти в живота.
Елиз Уискс
* * *
Елиз прие загубата си в Избора като публично посрамване и след жестокото нападение в деня, когато Максън и Америка обявих годежа си, не намери сили да стъпи в двореца отново, дори за кралската сватба.
Елиз не подозираше, че войната между Илеа и Нова Азия беше почти фиктивна. Започна заради дребно търговско неразбирателство и се превърна в историческо събитие под влиянието на крал Кларксън. Той я поддържаше умишлено, за да отклони вниманието на народа от проблемите в собствената му страна, и се възползваше от военната повинност като метод да разреди по-долните касти и броя на потенциалните бунтовници. Малко преди началото на Избора Максън беше осъзнал, че нещо не е наред, и посещението му в Нова Азия потвърди подозренията му. Битките се водеха в по-бедните части на страната, тъй като президентът на Нова Азия искаше да защити по-големите и по-важни градове, опасявайки се от способността на Кларксън да ги изравни със земята. Хиляди човешки животи бяха загубени и от двете страни на конфликта, и то за напразна кауза.
Елиз се беше заблуждавала, че връзките ù са ценни за короната и че бракът с Максън би донесъл мир, какъвто баща му всъщност не бе имал намерение да допусне. Но Максън започна да крои тайни планове за прекратяването на враждата веднага щом се завърна от съдбовното си пътешествие и скоро след коронясването си сключи мирен договор с Нова Азия, като предложи на Елиз да изпълнява ролята на посланичка. За нея беше чест да служи на страната и семейството си, затова се съгласи.
По време на едно от пътуванията си тя присъства на публична среща с управителя на компания, която влагаше част от приходите си в съживяването на най-силно засегнатите от войната зони. Синът на управителя остана впечатлен от поведението и ерудицията на Елиз, както и от красотата ù. Той продължи да поддържа контакти с нея и в крайна сметка поиска ръката ù от родителите ù. Те с радост му повериха дъщеря си, знаейки, че младежът ще наследи цяло състояние и заема високо място в обществото на Нова Азия.