Пътеката зави надясно. Направи си сметка, че два дни не е наминавала край набраното и разстлано да се суши на слънце грозде. „В тази горещина трябва отдавна да се е изсушило. Утре надзирателят трябва да го провери и да го събере. Ако е станало за пазара, да го натовари в чувалите. Поне една работа да изскочи.“
Чу скрибуцането на колелото, което катърът със завързаните очи въртеше непрекъснато, за да извади от кладенеца вода, усети и мириса на прясна вода.
Отдалече до слуха ѝ достигна говор на мъже:
— Точно така, стига да слезем още два аршина надолу.
Той беше. Галеникът Ибрахим.
— Как си толкова сигурен, че ще открием вода? От висините ли ти съобщиха?
Чу ги как се разсмяха.
Халил ага не подхващаше никаква работа, докато не се убеди, че е сигурна, при положение че преди това е питал и разпитвал де кого свари. Ферахшад се разсмя на глас. Явно днес Ибрахим беше наред да е обект за разпитване.
Всъщност от няколко дни се мъчеше да изкопчи от момчето защо настоява, че ако изкопаят близо до долапа още един кладенец, ще изскочи вода. Халил даже беше обърнал работата на шега.
— Каква ти вода бе, Ибряааам! До един пресъхващ кладенец какво друго може да излезе, освен камънаци!? С тия камъни ще ти счупя главата, така да знаеш!
Само че момчето беше от упорито по-упорито. Предния ден то подхвана:
— Господарке! Там, при нашия долап, обезателно има и друга жилка. Намерим ли я, всичко ще е наред!
— Копай тогава! — разпореди се тя. — Ти ще се трепеш, не друг!
И Ибрахим запретна ръкави, както се бяха уговорили.
В края на пътеката стърчащите като стена царевични стъбла неочаквано изчезваха и отваряха малка сенчеста полянка. По-нататък беше долапът. Ферахшад разбута стъблата, които сякаш искаха да ѝ пресекат пътя, и излезе на сенчестата полянка.
Не можа да види веднага мъжете, чиито гласове чу. Катърът и завързаният за колелото голям железен прът продължаваха да се въртят с такова скрибуцане, че на човек направо му прималяваше. Колелото в кръг пускаше в кладенеца и вадеше оттам един дебел каиш. Прикрепените за него кофи влизаха надолу празни, а излизаха пълни. Извадената вода се изсипваше в едно издълбано от дънер корито, а оттам тръгваше по каналите сред лозята. Обаче колкото и да се напъваше катърът, от горещините водата на кладенеца беше доста намаляла. Половината от нея се изсипваше още докато излизаше от кладенеца, а останалата половина не стигаше да утоли жаждата на напечената земя. Напуканата от жар земя я поглъщаше ненаситно.
Тъкмо се попита „Къде ли са тези?“, когато отново чу гласовете им. Ибрахим с Халил ага и четирима работници бяха зад опънатата под сянката на тополите шатра. Бавно тръгна натам. И сянката на дърветата, и дори лекото бълбукане на водата в кладенеца освежаваха, макар и малко, мястото и хората край долапа. Влезе под навеса от преплетени храсталаци и през клоните ги видя.
Изведнъж застина. От кръста нагоре Ибрахим беше гол. Загорялото от слънце мъжко тяло беше обсипано с мъниста от капчици пот. В земята имаше забит друг железен кол и младежът юркаше друг катър да обикаля и да върти колелото. Личеше си, че животното вече нямаше сили да пристъпи от умора след кой знае колко часа непрекъснати обиколки. Обаче Ибрахим все му подръпваше юлара и не му даваше да спре.
— Върви, проклетнико! Забучи тази бургия още малко надолу. Дий!
На всеки оборот въртяната от горкия катър желязна ос забиваше бургията на върха си все по-надълбоко. Там, в тази бургия, беше цялата му надежда.
Ибрахим се навеждаше, изправяше и при всяко движение тялото му проблясваше под слънцето. В един момент Ферахшад усети, че дъхът ѝ секна. Стоеше като вкаменена. Зави ѝ се свят. Така и не разбра — засрами се от себе си ли, или ѝ стана така, защото видя един полугол мъж. Понечи тихомълком да си тръгне и в същия миг се отказа.
Колко е пораснал!
И точно в този миг с всяка пора на тялото си почувства, че това не беше просто констатация, а нещо повече — тя искрено му се възхищаваше.
Досега не го беше виждала така. Вярно, Ибрахим беше млад и красив, но не беше забелязала кога се е превърнал в голям мъж. „Я погледни тези плещи! — обади се вътрешният ѝ глас. — Колко са широки, колко са яки!“
Така си беше. Когато напрягаше мишци, от издутия му гръден кош бликаше сила и енергия. И… боже господи! Не можеше да откъсне очите си от гърдите на Ибрахим. Тези загладени мускулести гърди. Ферахшад извърна глава. Но не можа да устои на физическото влечение към самеца.