Ето, точно сега му беше времето! Времето на смъртта да развали дадената от устата дума!
Стана и обърна пясъчния часовник. Пясъкът започна да се изнизва.
Пристигналият от двореца вестоносец разтревожи Хатидже. Що за покана беше това — след икиндия, в дните на Рамазана?
— Хюрем султан желае да сподели с госпожа султанката вечерята си след постите. Повелителят също ще отговява заедно със Садразам паша. Хюрем султан пожела да ви предам: „Хатидже да остане при мен тази нощ!“
Странно! Защо не ѝ бяха казали един ден предварително, хайде, да речем, не е знаела, но да я предупредят поне от сутринта?
— Дано да е за добро, султанчице! — усети веднага Небиле, че Хатидже загуби настроението си.
— Госпожа снахата ни кани на вечеря, Небиле. Искала и да преспим в Новия дворец.
— А Садразам паша?
— С него пък щял да вечеря батко ми.
Усети тревога. В един момент ѝ мина през ум да изпрати някое от момичетата в двореца и да я извини: „Хатидже султан не е добре. Вдигна малко температура“.
Сигурна беше, че още като го чуе, Хюрем веднага щеше дотича заедно с лекарите и лъжата ѝ бързо щеше да излезе наяве.
А не можеше и да каже:
— Нещо ми е притеснено. Що за покана по никое време?
— Да се приготвяме — обади се Небиле. — Да отидем да видим какво ще ни покаже Пророкът.
Хюрем я посрещна с невероятна радост. Който я видеше, щеше да си помисли, че се е събрала с някого, за когото е копняла с месеци, с години.
Хатидже не можа да си сдържи езика:
— Добре заварила, Хюрем. Какъв е поводът за тази неочаквана покана?
— Знам, знам — прегърна я Хюрем. — Пристигнаха платовете, които поръчах за сватбата на Михримах. Коприни от Дамаск и Индия. Исках заедно да ги разгледаме, султан ханъм.
За момент се загледа в лицето ѝ.
— Ти защо си намръщена днес? Да не ти се е случило нещо неприятно, хубава моя Хатидже?
— Неее! — отвърна замислено тя. — От седмици съм все така, Хюрем. Нещо душата ми е стегната отвътре. Нямам никаква причина, а ето на, притеснено ми е. Изпитвам страх, както някога. Имам лоши предчувствия, Хюрем.
— Хайде, хайде! Какво страшно има. Я виж, пак се стягаме за сватба. Викам си, дали едновременно със сватбата на Михримах да не направим сюнетите на Баязид и Джихангир? Двете обрязвания заедно. Какво ще кажеш?
Същата вечер Хатидже започна вечерята след постите с фурма. Чудна работа! Фурмата ѝ се стори горчива като отрова.
LXXIV
— Какво ще кажеш, Паргалъ? След молитвата ли да вечеряме?
Ибрахим си знаеше, че ще се нахвърли на яденето като вълк, след като цял ден не беше ял и пил нищо, затова подхвърли:
— Моят повелител си знае най-добре, но да се навежда и изправя с пълен корем…
— И аз така си мислех! — отвърна Сюлейман. — Да хапнем по нещо, а като се върнем от намаза, тогава да седнем на трапезата, да си направим обредната вечеря преди лягане.
Казано — сторено. По време на намаза Ибрахим беше от дясната страна на падишаха. А отляво — Айяз паша. „Как ли гледа този човек?“ — попита се Ибрахим. Винаги му се чудеше. Когато и да си спреше погледа върху него, очите на Айяз паша бяха все затворени. Не ги отвори и през целия намаз.
Нещо се блъсна в десния му лакът и той трепна. Беше Рюстем. Бъдещият зет паша. Бъдещият съпруг на Михримах, който, щом я видеше, се чудеше накъде да побегне. Любимецът на Хюрем! „Проклетник!“ — изруга наум Ибрахим. Тоя, куцият, непрекъснато се блъскаше в лакътя му, сякаш нарочно, за да му припомня съществуването си.
Паргалъ заби рязко лакът в гърдите му. И както си мълвеше молитвата, само позасили леко шепота си. С това му казваше: „Стига си ме блъскал бе, човек!“ Рюстем обаче въобще не реагираше. При всяко навеждане, за да си стигне коленете, той се накланяше наляво и го блъскаше. „Този човек ме отвращава! Как ще живея редом до него? Как ще издържа да го виждам — този никаквец! — всеки ден? Вместо да ставаш съпруг на Михримах, по-добре да беше пукнал, Рюстем, въшльо такъв!“
Насочи вниманието си към падишаха. Остарява… Засмя се наум. „Да не мислиш, че ти пък си стоиш на едно място? На едни години сте. И ти остаряваш, Паргалъ!“
Можеше обаче да се закълне, че изглежда по-млад от Сюлейман. Първо, раменете му още бяха изправени. Нямаше под очите увиснали до бузите торбички. В брадата му не се виждаше бял косъм. А и косата, и брадата на падишаха вече бяха посивели.