— Добре де, и кои са били жените в тези коли?
Ибрахим усети, че му се завива свят от блясъка в разпалените от любопитство очи на Ферахшад. „Велики Исусе! — изохка в себе си той. — Тази жена ме изгаря. Оковава ме във вериги!“
Престори се, че покашля да си прочисти гърлото.
— Важни особи. В предната кола пътувала валидето на принца. Казваха ѝ и името, но го забравих.
— Какво? — избоботи Халил ага. — Значи законната съпруга на господаря сега е тук, в Сарухан? Хафза — така се казва майката на престолонаследника. Така ли я нарекоха, Ибрахим?
— Да, кехая ага! Точно така! — рече Ибрахим. — Хафза ли, Хафса ли — нещо от този род беше.
Разсмя се с глас, не можа да се сдържи. И в този момент той видя така отчетливо, че не остана място за ни най-малко съмнение какво въздействие оказа смехът му над Ферахшад. Господарката се разтапяше от неговата усмивка точно така, както той изгаряше, когато срещнеше нейните очи. Правеше всячески усилия да се прикрие, но не можеше да го постигне. „Я виж в какво състояние е тя — заговори вътрешният глас на Ибрахим. — Като те видя да се смееш, разумът ѝ така се замъгли, че дори не се и сети да попита коя е била другата жена.“
Вместо нея го попита Халил ага:
— Що за птица е била другата жена?
— Не знам истина ли е, лъжа ли е, била уж жената на Негово Превъзходителство принца. Виж, нейното име го помня. Гюл… — престори се, че мисли. — Гюл… бахар. Да, Гюлбахар се казвала.
— Кой знае колко е красива!
Искрите в очите на Ферахшад се разпалиха в пламъци.
Ибрахим едва се сдържа да не викне: „Не може да е по-красива от теб!“. А наум си каза: „Е, поне колкото нея! Накарай тази цигулка да запее, за да се прибера час по-скоро в стаята си и поне в мечтите си да прегърна Ферахшад“.
Поприказваха си и за други неща. Но трима от четиримата на масата не чуваха нито какво говорят другите, нито себе си.
Ферахшад мислеше за Ибрахим.
Карадут Мюнире беше отчаяна и нещастна. Беше разгадала отдавна скритата в сърцето на госпожата тайна — обичаше безпаметно Ибрахим, също като нея. Но можеше ли да се сравнява със своята господарка? Още по-лошото бе, че и сърцето на Ибрахим пламтеше за нея. Вярно, той отбягваше да я поглежда, но Мюнире забелязваше с какви пламенни очи я стрелкаше крадешком.
Ибрахим се питаше докъде ще ги доведе цялата тази работа. Ами ако тя се засмее и рече: „Изгарям, умирам за теб!“? Ами ако го унижи: „А бре, робе, Ибрахим!“? Ами ако го изгони оттук? Ами ако също като проклетия му първи господар и тя го откара на пазара и го продаде?
Ферахшад не му остави възможност да продължи с предположенията си.
— Хайде! — прошепна му тя.
Взе цигулката. Завъртя винта да опъне космите на лъка.
— Тази вечер ще поискам нещо от теб, Ибрахим!
— Мелодията под навеса?
— Да, но не само това!
— „Господарката иска. Робът изпълнява“ — припомни цитата Ибрахим.
Обожаваше я, когато нацупеше устни и възкликнеше: „Виж ти!“.
Така и стана. Ферахшад нацупи устни като непослушно малко дете и рече:
— Виж ти! Пак този противен израз! Не искам в дома си да чувам думата „роб“! Никой в този чифлик не е роб! Толкоз!
В този момент Мюнире погледна към нея, погледна и към Ибрахим.
Очите на Халил ага също зашариха между двамата.
— Поискайте, и ще го направя!
— Честна дума! — надигна се Халил ага и стана на крака. — Сърцето ми не трае да слуша скрибуцането на това щуро момче!
Ибрахим и Ферахшад разбраха, че това е само повод. Кехаята всъщност реши да ги остави насаме.
След като той си излезе, господарката прошепна:
— Застани ето така, точно пред мен. Когато свириш, искам да те гледам в лицето.
Все едно стрела прониза сърцето на Ибрахим. Отвътре му идеше да изкрещи.
Вместо това мина и застана там, където му посочи тя. Стисна цигулката между рамото и брадата си. Затвори очи. Лъкът му изтръгна от струните любовен зов. Звуците полетяха през отворения прозорец навън и се извисиха до звездите и до изтънялата като сърп луна.
И двамата не забелязаха, че Мюнире си отиде.
И че ридае горко, свита в сянката на зида.
VIII
Когато Хатидже отвори очи, видя, че е в стаята си. И че Джевахир стои на обичайното си място, до главата ѝ. Другите наложници сновяха разтревожени наоколо.