Легнал, без да мърда, той изчакваше тялото му да спре да се тресе. Ферахшад спеше с отпусната на гърдите му глава и той се боеше да не би и при най-малкото движение тя да се събуди и да го подгони към нова любовна схватка.
През първите дни въобще не се оплакваше от необузданите страстни изблици на своята зажадняла от години буйна господарка. Дори напротив — това, че е толкова желан от жена и че я подлудяваше, ласкаеше мъжката му гордост на жребец. Натрупаният у Ферахшад глад избликна в игрите с девственото, недокоснато от женска ръка тяло на Ибрахим като буен извор. Нито Ферахшад спираше, нито Ибрахим. Нито Ферахшад казваше: „Стига, любов моя!“, нито той се опитваше да спечели време: „Почакай, да си починем малко!“.
Кой бе по-агресивният първата нощ — и това не помнеше. Стори му се, че чува как на разсъмване Ферахшад, галейки крака му с голото си бедро, го попита:
— За пръв път ли? Аз ли съм първата ти жена?
Така си беше. Само че дори това, че е първата, подлуди господарката.
— Тогава още! — изстена тя. — Жадна съм! Пресъхнала! Безплодна!
„Боже господи!“ — си каза Ибрахим. Ето че дори споменът за онзи миг, за онова приласкаване, за онова докосване му стигаше, за да се разпали отново цялото му тяло. Насили се да потисне кипналия плам в кръвта си: „За тази нощ — толкова! Толкова! Изтощих се, стопих се! Стига!“.
Страхуваше се и да не ги хванат. И така — още от първата нощ, когато дочу някакъв шум зад прозореца. От една страна, с цялата страст на зажаднялата мъжественост грабваше Ферахшад в обятията си, обсипваше я навсякъде с целувки, а от друга, се ослушваше има ли някой отвън.
Дали нямаше някой от работниците да види как господарката посред нощ влиза в хамбара, където спеше Ибрахим?
Същата нощ той пропъди тази мисъл от главата си. В момента трябваше да се занимава със съвсем други неща, а не с това дали някой ги е проследил или не.
Това беше неговата първа нощ. Първата нощ, в която притежаваше жена. Първата нощ, когато подлуди тази жена, когато усети как разумът му се помрачава, когато с пресекнал дъх стигна до кулминацията и изригна като порой.
Първата нощ, когато, засрамен от бързо настъпилия край, долови във въпроса на тръпнещата в ръцете му жена „За пръв път ли?“ невероятна гордост. Тя беше първата за него жена и явно това направо я подлуди.
— Да, не ми се сърди.
— Не се притеснявай. Сега ще те накарам отново да полетиш!
И полетя. Сякаш не той се срина преди малко от набързо изкачения връх. В мига, когато с безсрамните си ласки я облада, и той не можа повече да удържи онова, което кипна в него.
Размахаха криле и двамата в един и същи миг, в един и същи миг излетяха до върха, в един и същи миг се спуснаха като пенливи водопади от височините към тихите спокойни води.
Уталожваха потните си изморени тела с леки целувки, когато Ибрахим още веднъж чу онова шумолене. Отвън имаше някой. Или нещо.
Сега Ибрахим се сравняваше с акробат, който ходи по опъната над огъня тел. Можеше да не падне и да премине отсреща. Можеше да падне и да изгори. Всичко зависеше от умението на акробата. Само че на телта имаше двама акробати. Не се отнасяше единствено до него това дали ще оцелее, без да се претърколи. Една погрешна стъпка на другия акробат можеше да му доведе нещастие.
След всяка буря от страсти той си казваше: „Ти, Ибрахим, си този, който ще падне в огъня! Вземи мерки. Отърви се от сладостта на тази работа. Измъкни се от този капан. Това ли искаш — цял живот да садиш тук лозя и да сушиш грозде, че да свириш и на цигулка?“.
Всичко вече беше поставено на риск. Огънят под телта беше започнал да пари под краката му.
Тя се промени. Когато омаята на страстта се разсея и всичко се превърна в един приятен навик, започна да гледа на новия си Ибрахим с други очи. Видя, че той не е романтичното момче, което ще ѝ сваля звезди от небето.
Останеше ли насаме с тревогите си, той се питаше докога би могло да продължи това. Някой ден пламъкът щеше да затихне и във Ферахшад. „Не гледай, че ти казва: „Умирам, ако не те видя!“. Ще дойде време, когато може би ще реши, че е по-добре да живее, без да те вижда. Хайде, да речем, не ѝ е омръзнало. Докога бихме могли да крием тази наша връзка? Дори и да не са ни видели, някой ден все ще се намери кой да ни хване. И тогава какво?“
Сети се какво му каза Халил ага: „Кротувай си, Ибрахим! Не си сваляй гащите за грях. Жената ще я замерят с камъни, докато я убият. Не си въобразявай, че и ти ще се отървеш. Ще ти изтръгнат езика чак докато увисне на пъпа ти. Прелюбодейството завършва със смърт, така да знаеш!“