— Иска ми се аз да я бях написал.
— Подозирам, че си написал доста голяма част от нея — каза Арън. — Защото разпознавам стила ти на почти всяка страница. — И погледна въпросително Хари.
— Всяка дума е на Анатолий. Аз просто изпълних ролята на негов верен писар.
— Щом искаш да играеш по този начин, нищо против. Само че най-запалените ти почитатели може и да забележат стила и фразеологията ти тук-там.
— В такъв случай и двамата ще трябва да се придържаме към една и съща версия, нали?
— Щом казваш.
— Казвам — твърдо заяви Хари.
Арън кимна.
— Подготвих договор за "Чичо Джо“, който трябва да бъде подписан от госпожа Бабакова като представител на съпруга ѝ. Готов съм да ѝ предложа аванс от сто хиляди долара при подписването, както и десет процента хонорар.
— Колко бройки мислиш, че ще продадеш?
— Милион, може би повече.
— В такъв случай искам хонорарът да се вдигне на дванайсет и половина процента след първите сто хиляди продажби и на петнайсет процента след като продадеш четвърт милион.
— Никога не съм предлагал такива добри условия за първа книга — възрази Арън.
— Това не е първа, а последна книга. Една-единствена.
— Приемам условията ти — каза Арън, но при едно условие.
Хари зачака.
— Когато издадем книгата, ще направиш авторско турне, защото публиката ще бъде очарована да научи как си успял да измъкнеш ръкописа от Съветския съюз.
Хари кимна и двамата станаха и си стиснаха ръцете. Арън имаше още нещо общо с баща си — ръкостискането му бе достатъчно да покаже, че сделката е сключена. При договорите с Гинзбърг нямаше клаузи за измъкване.
— И докато си тук, трябва да уточним договора за три нови книги от поредицата за Уилям Уоруик.
— При същите условия като тези на Бабаков — каза Хари.
— Защо, той и тях ли ще пише?
Разсмяха се, след което отново стиснаха ръце.
— Кой издава "Чичо Джо" в Англия? — попита Арън, след като седнаха.
— Били Колинс. Миналата седмица сключихме сделката.
— При същите условия ли?
— Иска ти се да знаеш, нали? Между другото, когато се прибера у дома, той със сигурност ще ме попита същото.
— И ще получи същия отговор, предполагам. Е, Хари, идваш в най-подходящия момент, защото искам да поговорим на друга тема, която е строго конфиденциална.
Хари се облегна назад в креслото.
— Винаги съм искал „Вайкинг" да се слее с подходящо издателство на евтини романи, за да не ми се налага през цялото време да сключвам отделни сделки. Няколко други къщи вече тръгнаха по този път, както несъмнено знаеш.
— Но ако не се лъжа, баща ти винаги е бил против тази идея. Боеше се, че подобна стъпка ще задуши независимостта му.
— И продължава да смята така. Но той вече не е председател и реших, че е време да превключим на друга скорост. Неотдавна получих интересна оферта от Рекс Мълбери от "Мълбери Хаус“.
— "Старият ред отстъпва пред новия“.
— Напомни ми откъде беше това.
— Тенисън, "Смъртта на Артур“.
— Е, готов ли си да отстъпиш прел новото?
— Не познавам Рекс Мълбери, но с радост ще подкрепя преценката ти — каза Хари.
— Добре. Тогава незабавно ще подготвим и двата договора. Ако се погрижиш госпожа Бабакова да подпише нейния, твоят ще бъде готов, когато се върнеш от Питсбърг.
— Тя сигурно ще откаже аванса и дори хонорарите, така че ще се наложи да ѝ напомня последните думи на Анатолий, преди да го извлекат навън. "Погрижете се Елена да не прекара остатъка от живота си в друг вид затвор“.
— Това би трябвало да свърши работа.
— Може би. Но аз зная, че тя продължава да смята за свой дълг да страда от същите несгоди, на които е подложен съпругът ѝ.
— В такъв случай трябва да ѝ обясниш, че не можем да издадем книгата, ако не подпише договора.
— Тя ще подпише договора, но само защото иска целият свят да научи истината за Сталин. Не съм убеден, че някога ще осребри чека.
— Опитай с неустоимия чар на Клифтън. — Арън се надигна зад боюрото. — Да обядваме?
— В клуб "Йейл“ ли?
— В никакъв случай. Татко още се храни там всеки ден и не искам да разбере какво съм намислил.
Хари рядко четеше бизнес разделите на вестниците, но днес направи изключение. "Ню Йорк Таймс" бе посветил половин страница на сливането между "Вайкинг Прес“ и "Мълбери Хаус". Имаше и снимка, на която Арън стискаше ръката на Рекс Мълбери.
"Вайкинг" щеше да притежава 34 процента от новата компания, а "Мълбери“, които бяха много по-големи, щяха да контролират останалите 66 процента. Когато от вестника попитали Арън какво смята за сделката баща му, той просто отговорил: "Къртис Мълбери и баща ми бяха близки приятели много години. За мен е удоволствие да работя със сина му и очаквам с нетърпение едно също толкова дълго и плодотворно сътрудничество“.