— Но той все пак казва: „Купувай акции на "Амелгамейтид Уайър“ — посочи сър Форман.
— Така е — отвърна професорът. — Но ако се вслушате внимателно в тази част от записа, сигурно ще стигнете до същото заключение, до което стигнах и аз — че една дума е била изрязана. Залагам репутацията и опита си, че въпросната дума е „не“. При фалшифицираните записи това е най-често изтриваната дума. Така че мистър Бишара всъщност е казал: „Не купувай акции“. Разбира се, ще можете да проверите теорията ми по-пълно, когато отново разпитате мистър Бъкланд.
— Като стана дума за това, професоре — каза председателят, — може ли да ползваме услугите ви и при срещата ни с мистър Бъкланд?
— Бих ви помогнал с радост — отвърна професорът, — но двамата със съпругата ми сме в Англия само за една седмица, за да проведем още проучвания.
— Какви? — с нескрит интерес попита сър Пиърс.
— Смятам да запиша звуците на лондонските автобуси и по-точно на двуетажните, както и да прекарам известно време на „Хийтроу“, за да запиша излитащи и кацащи „Боинг 707“. Освен това ще ходим на концерт на „Ролинг Стоунс“ в Уембли, на който малкият индикатор на Матилда може да отчете за първи път максималното ниво 120.
Председателят си позволи леко да се засмее.
— Благодарим за отделеното време, професоре очакваме с нетърпение да ви видим с Матилда в близко бъдеще.
— А аз трябва да призная — каза Хороуиц, докато прибираше отрочето си в найлонова чанта и дърпаше ципа, — че ме хванахте точно навреме.
— Защо? — поинтересува се сър Пиърс.
— Скотланд Ярд ми дадоха интересна главоблъсканица, с която Матилда не може да се справи сама. Аз обаче почти усъвършенствах нейния противен малък приятел на име Харви, макар той още да не е готов да бъде пуснат на свобода.
— И какво ще може да прави Харви? — попита председателят от името на всички присъстващи.
— Той е еквалайзер, така че в най-скоро време ще мога да взема всяка рязана и лепена лента и да я възпроизведа на постоянно ниво между 74 и 76. Ако онзи, който е фалшифицирал записа на мистър Бъкланд, знаеше за Харви, мистър Бишара нямаше да може да докаже, че е невинен.
— Сега си спомням откъде знам името ви — каза сър Пиърс. — Мистър Хардкасъл ни каза, че сте били награден с Медала за научни постижения на Конгреса, но не и за какво. Бихте ли ни напомнили, мистър Хардкасъл.
Арнолд отново стана, отвори папката на Хороуин и зачете:
— По време на импийчмънта на Никсън професор Хороуиц бе поканен от Конгреса да изследва записите на президента, за да определи дали части от тях са били изтривани или променяни.
— И аз направих точно това — каза професорът. — И като убеден републиканец за мен бе тъжен ден, когато президентът трябваше да се оттегли от поста си. Стигнах до заключението, че Матилда поддържа демократите.
Всички избухнаха в смях.
— Между другото, ако бях усъвършенствал Харви малко по-рано, президентът можеше да изкара два пълни мандата.
Ейдриън Слоун вдигна телефона, любопитен да разбере кой го търси на личния му номер.
— С Ейдриън Слоун ли разговарям? — попита непознат глас.
— Зависи кой пита.
Последва дълга пауза.
— Главен инспектор Майк Стоукс. От отдел „Наркотици“ към Скотланд Ярд.
Слоун изстина.
— С какво мога да ви помогна, мистър Стоукс?
— Бих искал да се срещнем, сър.
— Защо? — изтърси Слоун.
— Не мога да обсъждам въпроса по телефона, сър. Мога или аз да дойда при вас, или вие да ме посетите на Скотланд Ярд. Както е по-удобно за вас.
Слоун се поколеба, после каза:
— Аз ще дойда.
43
Тостмайсторът изчака аплодисментите да затихнат след което удари няколко пъти с чукчето.
— Ваше превъзходителство, милорд, дами и господа, моля за тишина за младоженеца, мистър Себастиан Клифтън.
Себастиан стана от мястото си начело на масата и бе посрещнат с топли аплодисменти.
— Речите на кумовете са почти винаги ужасяващи — почна Себ, — а Виктор определено е човек, който не вярва в нарушаването на традицията. — Обърна се към стария си приятел. — Ако имах втори шанс да избирам между теб и Клайв…