— Можеш да споменеш за липсата на напредък и на баща си. В края на краищата той мрази комунистите не по-малко от теб — каза Хари, като внимателно наблюдаваше каква ще е реакцията ѝ. Тя обаче не издаде нищо.
— Добра идея. Ще поговоря с него, когато отида да го видя в Корнуол — каза тя съвсем убедително, макар че Хари се съмняваше, че изобщо ще спомене за Анатолий Бабаков пред надзорника си.
— Карин — каза Джесика и ѝ подаде менюто. — Малък подарък за спомен от първата ни среща.
— Ще го пазя до сърцето си — отвърна Карин и я прегърна.
— Имаш ли вести от Гуинет или Вирджиния? — попита Грейс.
— От Гуинет от време на време — отвърна Джайлс. — Преподава английски в Монмът, което сигурно ще ти хареса, и неотдавна се е сгодила за един от главните учители.
— Прав си, това определено ми харесва — каза Грейс. — Чудесен учител е. А Вирджиния?
— За нея знам само онова, което чета от клюкарските колонки. Баща ѝ умрял преди два месеца. Смахнат дъртак, но си признавам, че доста го харесвах.
— Отиде ли на погребението му?
— Не, не ми се видя уместно, но писах на Арчи Фенуик, който наследи титлата, че се надявам да играе активна роля в Горната камара. Получих много любезен отговор.
— Но нали не одобряваш наследствената система?
— Да, не я одобрявам. Но докато продължаваме да губим от торите за Камарата на общините, реформирането на Камарата на лордовете ще трябва да се загърби до следващите избори.
— А ако мисис Тачър спечели изборите, реформирането ще бъде не само загърбено, а направо погребано. — Грейс допи шампанското си и, добави, засягайки по-чувствителна тема: — Много съжалявам, че с Карин нямате деца.
— Бог ми е свидетел, че опитахме всичко, дори секс. — Грейс не се разсмя. — Ходихме и по лекари. Изглежда, че Карин има някакъв проблем с кръвта, и докторът смята, че след две помятания рискът ще е твърде голям.
— Колко тъжно — каза Грейс. — Никой няма да те замести в Камарата на лордовете.
— Нито пък на първото батиране за Англия, което е по-важното.
— Мислили ли сте за осиновяване?
— Да, но засега оставих въпроса за след изборите.
— Не го бави твърде дълго. Знам, че ще ти е трудно да повярваш, Джайлс, но има и по-важни неща от политиката.
— Извинявай, че те прекъсвам, лельо Грейс, но мога ли да ти дам един малък подарък? — каза Джесика и и връчи поредния си портрет.
Грейс изучи рисунката известно време, преди да каже мнението си.
— Макар че не съм експерт, определено имаш заложби, скъпа. Гледай да не пропиляваш таланта си.
— Ще се опитам, лельо Грейс.
— На колко си години?
— На единайсет.
— А, на годините, на които Пикасо направил първата си изложба. В кой град, млада госпожице?
— В Барселона.
Грейс я награди с лек поклон.
— Ще поставя портрета си в рамка, ще го окача в кабинета си в Кеймбридж и ще кажа на колегите и студентите си, че си ми внучка. Защото не съм ти леля, а баба.
— Сериозна награда — каза Джайлс. — А моят къде е?
— Днес не мога да те вместя, дядо Джайлс. Може би друг път.
— Ще го запомня, да знаеш. Искаш ли да останеш при мен в Барингтън Хол, докато родителите ти са на медения си месец? Е, замяна можеш да нарисуваш портрет на Карин и мен. И ще можеш да гостуваш на дядо си и баба си, които са съвсем наблизо в Имението.
— Те вече ме поканиха да остана при тях. И не са опитаха да ме подкупят.
— Не забравяй, скъпа, че дядо ти Джайлс е политик — каза Джайлс.
— Някакви вести от Националната банка? — попита Хаким.
— Нищо официално — отвърна Арнолд Хардкасъл. — Но неофициално сър Пиърс ми се обади в петък следобед да ми каже, че Гавин Бъкланд не се е явил на втория разговор и комисията е решила да прекрати разглеждането на въпроса.
— Можех да им кажа, че е малко вероятно да се появи, защото след срещата с комисията намерих оставката му на бюрото си.
— Никой няма да му предложи работа в Сити — каза Арнолд. — Чудно ми е какво ли ще прави.
— Заминал е за Кипър — каза Хаким. — Бари Хамънд го проследи до Никозия, където си е намерил работа в брокерския отдел на местна турска банка. Беше добър в работата си, така че да се надяваме, че в Кипър няма много надбягвания.
— Някакви новини за Слоун или Мелър?
— Покрили са се според Бари. Но той е сигурен че ще цъфнат отново, когато измислят някой нов номер.
— На негово място не бих бил толкова сигурен — каза Арнолд. — Миналата седмица бях в Бейли и един сержант от полицията ми каза, че…