— Малък подарък за вас от името на баща ми, мистър Бишара. — Хаким нервно се обърна, решил, че някой може да е подслушал разговора им.
— Каква чудесна изненада — каза той, когато видя портрета си. — Винаги съм се възхищавал на рисунката на майка ти, която виси в кабинета на баща ти, и определено ще сложа тази в моя.
— Надявам се, че ще нарисуваш и мен — каза Арнолд, докато се възхищаваше на портрета.
— С най-голямо удоволствие, мистър Хардкасъл, но трябва да ви предупредя, че имам почасова такса.
Откъм главната маса отново се разнесоха ударите на чукчето. Гостите млъкнаха, а Виктор Кауфман се изправи отново.
— Няма да изнасям отново реч, обещавам. Искам само да ви кажа, че булката и младоженецът след няколко минути заминават, така че, ако желаете, можем да излезем и да ги изпратим.
Гостите започнаха да стават от местата си и да излизат от балната зала.
— Къде ще изкарат медения си месец? — обърна се Ема към Хари.
— Нямам представа, но съм сигурен кой знае. Джесика!
— Да, дядо — каза тя и дотича при тях.
— Къде ще прекарат медения си месец майка ти и баща ти?
— В Амстердам.
— Прекрасен град — рече Ема. — Има ли някаква конкретна причина да изберат него?
— Там татко за първи път поискал ръката на мама преди единайсет години.
— Колко романтично — каза Ема. — В „Амстел“ ли ще отседнат?
— Не, татко е наел таванската стая на „Пансион дьо Канал“, където са отседнали миналия път.
— Още един научен урок — каза Хари.
— А решиха ли най-сетне в коя страна ще живеят? — попита Ема.
— Аз реших — отвърна Джесика. — В Англия.
— А те знаят ли?
— Тате едва ли ще може да управлява „Фартингс“ от Вашингтон, а и на мама веднага ѝ предложиха работа в „Тейт“.
— Много се радвам, че си успяла да наредиш всичко така, както ти харесва — рече Ема.
— Трябва да бягам — каза Джесика. — Отговарям за раздаването на конфетите.
След няколко минути Саманта и Себастиан слязоха по стълбището, хванати под ръка. Куцането на Себ вече почти не се забелязваше. Двамата минаха бавно през тунела изпращачи, които хвърляха конфети към тях, и излязоха на следобедното слънце в двора, където бяха наобиколени от приятели и роднини.
Саманта погледна към десетината изпълнени с очакване млади жени, обърна се и хвърли назад букета от рози. Той полетя високо и се озова в ръцете на Джесика, което беше посрещнато със смях и аплодисменти.
— Бог да е на помощ на мъжа ѝ — каза Себастиан, докато шофьорът отваряше задната врата на чакащата ги кола.
Посланикът прегърна дъщеря си и сякаш не искаше да я пусне.
— Моля те, грижи се за нея — прошепна той на Себ, след като най-сетне я освободи.
— До края на живота си, сър — отвърна Себ и седна до съпругата си на задната седалка.
Колата потегли бавно, мина през украсения със скулптури портал и излезе на улицата, преследвана от неколцина от по-младите гости.
Новите мистър и мисис Клифтън се обърнаха назад и продължиха да махат, докато не се скриха от поглед. Сам отпусна глава на рамото на Себ.
— Помниш ли миналия път, когато бяхме в Амстердам, скъпи?
— Как бих могъл да забравя?
— Как забравих да спомена, че съм бременна.
44
Двамата се здрависаха, което помогна на Слоун да се отпусне.
— Благодаря, че се отзовахте така бързо, мистър Слоун — каза главен инспектор Стоукс. — Когато полицай посещава някой като вас в кабинета му, това може да доведе до ненужни клюки сред екипа.
— Мога да ви уверя, че нямам какво да крия от никого, главен инспектор. Включително и от екипа си — каза Слоун, докато сядаше, макар че полицаят остана прав. Впери поглед в големия магнетофон „Грундиг“ на масата между тях. Умът му заработи на бързи обороти: мъчеше се да отгатне какво има на лентата.
— Не намеквах, че имате нещо за криене — каза Стоукс и седна срещу Слоун. — Но може би ще сте в състояние да ми помогнете, като отговорите на един-два въпроса относно случая, по който работя в момента.
Слоун стисна юмруци под масата, но не отговори.
— Бъдете така добър да изслушате записа, сър.
Стоукс се наведе и натисна копче на магнетофона.
— Митница „Хийтроу“.
— Свържете ме със старшия митничар.
— Мога ли да попитам кой се обажда?
— Не, не можете.
— Ще видя дали е на разположение. — Последва пауза, след което прозвуча друг глас. — Старши митничар Колиър. С какво мога да ви помогна?