— Това не доказва нищо. Аз съм член на борда на „Мелър Травъл“, а той е председателят, така че винаги имаме много неща за обсъждане.
— Не се и съмнявам, мистър Слоун. Може би ще ми обясните защо сте се обадили на мистър Мелър за втори път веднага след като сте позвънили на мистър Колиър.
— Възможно е да не съм се свързал първия път с Мелър и да съм опитал отново.
— Ако не сте се свързали първия път, защо обаждането е продължило двайсет и осем минути и трийсет секунди?
— Може да съм разговарял със секретарката на мистър Мелър. Да, сега се сещам. Онази сутрин си побъбрихме доста с мис Касъл.
Стоукс погледна бележника си.
— Мис Анджела Касъл, секретарката на мистър Мелър, ни каза, че точно тази събота сутрин е гостувала на майка си в Гластънбъри и двете са ходили на местен панаир.
Слоун облиза устните си, които бяха станали необичайно сухи.
— Второто ви обаждане до офиса на мистър Мелър е продължило шест минути и осемнайсет секунди.
— Това не доказва, че съм разговарял с него.
— Предполагах, че ще отговорите така. Поради което помолих мистър Мелър да се отбие и да ме види по-рано днес. Той призна, че е разговарял два пъти с вас онази сутрин, но твърди, че не може да си спомни за какво точно.
— Значи просто ловите риба в мътна вода — каза Слоун. — И разполагате единствено с догадки и съвпадения. Защото едно е сигурно, Мелър никога не би се хванал на въдицата.
— Може и да сте прав, мистър Слоун. Имам обаче чувството, че никой от вас двамата не би искал случаят да стигне до съда. Колегите ви в Сити като нищо могат да решат, че съвпаденията са прекалено много, и да се замислят дали да продължат да правят бизнес с вас.
— Заплашвате ли ме, Стоукс?
— В никакъв случай, сър. Всъщност признавам, че имам проблем. — Слоун се усмихна за първи път, откакто бе тук. — Просто не мога да реша кого от двама ви да арестувам и кого да пусна без обвинение.
— Блъфирате.
— Възможно е, но реших да ви дам първата възможност да приемете предложението ми и да свидетелствате от страна на обвинението. Ако откажете…
— Никога — предизвикателно каза Слоун.
— В такъв случай не ми остава друг избор, освен да направя същото предложение на мистър Мелър.
Потта вече течеше по месестите бузи на Слоун. Главният инспектор помълча малко, след което каза:
— Да ви дам ли няколко минути за размисъл, мистър Слоун?
45
— Започвам да вярвам, че мисис Тачър ще спечели следващите избори — каза Ема, след като се върна от срещата на районната партийна група.
— Включително и Бристолското пристанище ли?
— Почти със сигурност. Избрахме впечатляващ кандидат и той е приет много добре от избирателите.
— Джайлс няма да остане доволен.
— Ще остане още по-малко доволен, ако можеше да види резултатите от проучванията ни за Западна Англия. Ако нещата са същите в цялата страна, в близко бъдеще Маргарет ще се настани на номер 10. Ще знам повече след националната среща в централата, когато тя ще говори пред нас.
— Изглежда доста забавно — рече Хари.
— Не се подигравай, или ще бъдеш хвърлен в тъмницата.
— Доста те бива за началник на тъмница.
— И вие с Джайлс ще сте първите на пангара.
— Ами Себ? Което ми напомня, че снощи се обади да каже, че вече му се налага да си уговаря срещи, за да се видите, така че бог знае какво ще е след изборите — разбира се, ако Тачър победи.
— Всъщност след изборите ще е доста по-лесно, защото нямам право да се кандидатирам за втори мандат като председател на районната група. Ще мога да посветя повече време на болницата и се надявам, че след време Себ ще се съгласи да заеме мястото ми начело на „Барингтън“. Компанията се нуждае от свеж въздух, ако искаме да завършим най-новите луксозни лайнери.
Ема целуна съпруга си.
— Той винаги гласува за консерваторите — каза тя — Трябва да бягам, че ще закъснея. След един час има среща на една подкомисия в болницата.
— Ще се видиш ли с Джайлс, когато си в Лондон? Защото ако се видите…
— Определено не. Няма да имам вземане-даване с врага до изборите, когато той отново излезе в опозиция.
— Май имаме предател в редиците си — каза Пенгели, след като свиха от пътя и той се увери, че никой не може да ги чуе.
Карин се мъчеше да скрие нервността си. Непрекъснато живееше в страх, че Пенгели може да разбере кой всъщност е предателят. Неведнъж беше споделяла опасенията си с баронеса Форбс-Уотсън, която вече бе не просто нейна надзорничка, но и приятелка и довереница.