— Значи е крайно време да си купи нов шлифер с всички тези спечелени пари. — Тя отхапа отново от питката си и добави: — Смешно е, но някои могат и да повярват.
— Освен това поиска да кажа на Джайлс, че съм чула слуха, и да видя как ще реагира.
— Ще кажа на сър Джон да обясни на Джайлс истинската причини за оставката на Хиролд. Нямаше да е зле премиерът да беше признал за заболяването си още тогава.
— Има ли нещо, което да предам?
— Да, мисля, че е време досадният ти „татко“ да бъде отзован в Източна Германия. Така че можеш да му кажеш…
46
— Милорд.
— Губернаторе.
— Размяна?
— Хм, странно, че го казвате — рече Джайлс. — Никога не съм искал да ставам губернатор, но винаги ме е примамвала идеята да съм сенатор.
— И ако заемахте еквивалентен пост в Сената, щяхте да сте лидерът на мнозинството Барингтън.
— Лидерът на мнозинството Барингтън. Определено ми звучи добре.
— А аз колко средства трябва да събера, за да стана лорд Ранкин от Луизиана?
— Нито пени. Ще бъде политическо назначение, направено от премиера по моя препоръка.
— Значи никакви пари и дори не е нужно да бъдеш избиран.
— Определено не.
— И Великобритания още няма конституция или харта за правата?
— Ама че ужасна идея — каза Джайлс. — Не, ние се ръководим от практиката на прецедентите.
— И дори държавният ви глава не се избира!
— Разбира се, че не. Тя е наследствен монарх, назначен от Всемогъщия.
— И имате нахалството да твърдите, че сте демокрация!
— Да. И само си помислете колко пари спестяваме, а вие прахосвате за избиране на всеки, от кучкаря до президента, само за да докажете колко големи демократи сте.
— Опитвате се да се измъкнете, Джайлс.
— Добре, кажете ми тогава колко пари трябваше да съберете, преди изобщо да помислите да се кандидатирате за губернатор?
— Пет-шест милиона. И с всеки едни избори става все по-скъпо.
— За какво ги похарчихте?
— Най-вече за антиреклама. Да обяснявам на избирателите защо не трябва да гласуват за другия.
— Това е още нещо, което никога няма да направим. И още една причина нашата система да е по-цивилизована от вашата.
— Може и да сте прав, милорд, но да се върнем в реалния свят — каза Хейдън. — Защото имам нужда от съвета ви.
— Давайте, Хейдън. Писмото ви ме заинтригува и с нетърпение очаквам да разбера как някой от избирателите ви е успял да се натъкне на бившата ми жена.
— Сайръс Д. Грант III е един от най-старите ми приятели и от най-големите ми спонсори през годините така че съм му безкрайно задължен. Той е добър, мил и почтен човек и макар да не знам какво точно се крие зад онова Д., мисля, че е определението, доверчив“.
— Ако е толкова доверчив, как е натрупал състоянието си?
— Не го е натрупал. Дължи този късмет на дядо си, който започнал консервния бизнес, носещ неговото име. Бащата на Сайръс продължил на борсата в Ню Йорк, а сега синът му живее комфортно от дивидентите.
— А вие имате нахалството да критикувате наследствената система. Но това не обяснява как този добър, мил, почтен и доверчив човек е кръстосал меч с Вирджиния.
— Преди около пет години Сайръс посетил Лондон и бил поканен на обяд от човек със странното име Бофи Бриджуотър.
— Боя се, че лорд Бриджуотър не е убедителен аргумент в полза на наследствената система. В сравнение с него Бърти Устър[10] изглежда проницателен и решителен.
— По време на обяда Сайръс седял до лейди Вирджиния Фенуик и очевидно бил омаян от глупостите, че била „член на кралската фамилия“ и „далечна племенница на кралицата майка“. След това тя отишла с него на Бонд Стрийт да купят годежен пръстен за училищната му любов Ели Мей Камбъл, за която по-късно той се ожени. След като купил пръстена, Сайръс поканил лейди Вирджиния в апартамента си в „Риц“ на чай и следващото, което си спомня, е как се събудил в леглото до нея и как единственото, което носела тя, бил годежният пръстен.
— Това е впечатляващо дори по стандартите на Вирджиния — каза Джайлс. — И после какво станало?
— Тогава Сайръс направил първата си голяма грешка. Вместо да си вземе пръстена и да ѝ каже да се пръждоса, скочил на първия самолет за Щатите. Известно време си мислел, че е изгубил само пръстена, докато лейди Вирджиния не се появила на сватбата му, бременна в седмия месец.
— Едва ли се е надявал точно на такъв сватбен подарък.
— При това опакован. На следващия ден Бък Тренд, един от най-умните и гадни адвокати на запад от Мисисипи, се обадил на адвоката на Сайръс и приятелят ми отново се паникьосал. Накрая наредил на адвоката си да уреди проблема преди двамата с Ели Мей да се върнат от медения си месец. Тренд е истинска акула и накрая Сайръс трябвало да плати един милион долара накуп и още по десет хиляди месечно, докато детето му завърши образованието си.