Выбрать главу

Но Хари се боеше, че руснаците ще се бавят поради убеждението, че след време историята ще бъде забравена и Бабаков ще бъде заместен от поредната звезда, грабнала вниманието на пресата. Историята обаче не бе забравена, защото премиерът раздухваше гаснещите въглени, докато не пламнаха отново, когато уведоми световната преса, че ще повдигне пред съветския лидер въпроса за освобождаването на Бабаков на следващата планирана среща на върха в Москва.

В същото време Джайлс отправи няколко писмени питания до външния министър и организира дебат в деня на опозицията в Камарата на лордовете. Той обаче предупреди Хари, че когато става въпрос за международни срещи на върха, големите клечки отрано уговарят дневния ред — какви въпроси ще се задават и какви ще бъдат отговорите; и че дори окончателните изявления за пресата се съставят много преди двамата лидери да позират за фотографии в деня на откриването.

Джайлс обаче получи обаждане от стария си приятел и бивш външен министър на Западна Германия Валтер Шел, който му каза, че руснаците били изненадани от интереса на световната общественост към Бабаков и започнали да се питат дали освобождаването му няма да е по-лесният начин за измъкване от положението, тъй като някои от сънародниците им все още имали илюзии относно потисническия режим на Сталин. И че независимо от всякакви награди, "Чичо Джо“ никога нямало да бъде издадена в Съветския съюз.

Когато след четири дни се върна от Москва, премиерът не говори за новото търговско споразумение между двете страни или за предложеното намаляване на стратегическите ядрени ракети, нито дори за културния обмен, включващ представления на Народния театър и балета на Болшой. Вместо това първите думи на Джим Калахан пред очакващите го журналисти на летището бяха, че руският лидер се съгласил Анатолий Бабаков да бъде освободен след няколко седмици и че той щял да може да присъства на церемонията по връчването на наградата в Швеция.

На следващата сутрин служител от Външно министерство се обади на Хари да му каже, че руснаците са отказали да му издадат виза, за да може да иде до Москва и да придружи Бабаков до Стокхолм. Хари не се изненада и си резервира билет за полет до „Арланда“ — щеше да кацне малко преди руския самолет и щеше да може да посрещне Анатолий на летището.

Ема се радваше на триумфа на Хари и почти забрави да му каже, че Бристолската кралска лечебница е обявена от „Хелт Сървисис Джърнъл“ за болница на годината. В статията се отбелязваше ролята на председателя на настоятелството мисис Ема Клифтън и особено се наблягаше на начина, по който тя се справяла с проблемите на здравната система, и на отдадеността ѝ както към пациентите, така и към екипа. Накрая се посочваше, че тя трудно би могла да бъде заместена от някого.

Това само напомни на Ема, че времето ѝ като председател изтича, тъй като нямаше право да остане начело на обществена организация за повече от пет години. Тя започваше да се пита какво ще прави с времето си след като Себастиан се беше съгласил да заеме мястото ѝ начело на „Барингтън Шипинг“.

На следващата сутрин Вирджиния взе влака до Темпъл Мийдс. След пристигането си в Бристол взе такси и когато след няколко минути колата спря пред офиса на Дезмънд Мелър, беше ясно, че я очакват.

Мис Касъл, изстрадалата секретарка на Мелър, я въведе в кабинета на председателя. След като остана сама, Вирджиния изпълни дословно инструкциите на Дезмънд. На стената зад бюрото му имаше голяма маслена картина с тичащи напред-назад стилизирани фигури. Тя я свали и видя малък вграден сейф. Въведе осемцифровия код, който си беше записала малко преди да напусне затвора, и извади малък пакет, който беше точно там, където бе казал Мелър.

Прибра пакета в чантата си, заключи сейфа, завъртя няколко пъти циферблата и върна картината на мястото ѝ. След това се върна при Анджела, но отказа предложеното кафе и я помоли да ѝ извика такси. Излезе на улицата по-малко от петнайсет минути след като бе влязла в сградата.

Таксито я върна на Темпъл Мийдс, където тя хвана първия влак за Лондон, за да не закъснее за срещата си в Сохо същата вечер.

*

Хари трябваше да зареже Уилям Уоруик и всякакви мисли за спазване на крайния срок, уговорен с издателя, тъй като бе посветил всеки час на подготовка за пътуването до Швеция. Арън Гинзбърг дойде с Елена, когато тя долетя от Щатите, за да остане при Хари и Ема в Имението, преди да заминат за Стокхолм.

Хари се зарадва, че Елена е качила няколко килограма и че вече има повече от една рокля. Забеляза също, че при всяко споменаване на Анатолий очите ѝ светват.