През последната седмица преди заминаването Хари подробно обясни на Елена как ще протече церемонията, но тя сякаш се интересуваше само от едно — да се събере със съпруга си.
Когато най-сетне потеглиха от Имението към "Хийтроу“, през целия път ги следваше същински конвой от журналистически коли. Когато влязоха в терминала, чакащите пътници им направиха път и ги посрещнаха с аплодисменти.
След церемонията Анатолий и Елена щяха да прекарат няколко дни в Имението, след което щяха да отлетят с Арън за Щатите. Арън вече бе предупредил Елена, че американските журналисти също изгарят от нетърпение да посрещнат новия Нобелов лауреат и че кметът Ед Коч говори за организиране на парад в чест на Анатолий.
Вирджиния не се интересуваше особено от Сохо с неговите препълнени барове, шумни къщи за залагания и стриптийз заведения. Човекът, с когото трябваше да се срещне, беше предложил да дойде в Онслоу Гардънс, но когато го чу как говори, Вирджиния отказа. По телефона принадлежността към една или друга класа си личеше най-ясно.
Пристигна пред „Кингс Армс“ на Бруър Стрийт малко преди 7:30 и каза на таксиметровия шофьор да я изчака, тъй като нямаше намерение да се задържа на това място по-дълго от необходимото.
Когато отвори вратата и влезе в шумното задимено помещение, нямаше как да не го забележи. Нисък набит мъж, който дори не носеше вратовръзка. Стоеше в края на бара и демонстративно държеше плик на „Хародс“. Тя тръгна към него, следвана от погледите на неколцина посетители. Определено не бе от обичайния тип фусти, посещаващи този пъб. Спря пред набития мъж и успя да се усмихне. Той отвърна на усмивката ѝ и се видя, че в последно време не е ходил на зъболекар. Вирджиния смяташе, че не е пратена на този свят да се смесва с простолюдието, още по-малко с престъпните класи, но поредното писмо от банката тази сутрин бе успяло да я убеди да изпълни инструкциите на Мелър.
Без нито дума тя извади малкия кафяв пакет от чантата си и както беше уговорката, го размени за плика на „Хародс“. После се обърна и напусна заведението без нито дума. Започна да се отпуска едва когато таксито се включи във вечерния трафик.
Не погледна в плика, докато не затвори и не завъртя два пъти ключа на входната врата на дома си в Онслоу Гардънс. Извади от плика по-голям пакет, който остана неотворен. След лека вечеря си легна рано, но не заспа.
Самолетът кацна на летище „Арланда“. Емисар от двореца ги посрещна на стълбата с лично послание от крал Карл Густав. Негово величество се надяваше г-жа Бабакова и съпругът и да останат в двореца му като негови гости.
Хари, Ема и г-жа Бабакова бяха ескортирани до кралската чакалня на летището, където трябваше да стане събирането. Телевизорът в ъгъла на залата показваше на живо журналистите и фотографите, събрали се на пистата да посрещнат новия Нобелов лауреат.
Макар че през следващия час бяха отворени няколко бутилки шампанско, Хари си позволи само една чаша, а Елена — не я свърташе на едно място — изобщо не докосна питието. Хари обясни на Ема, че иска да е „трезвен като кукуряк“, когато Анатолий слезе от самолета. На всеки няколко минути си поглеждаше часовника. Дългите години чакане най-сетне приближаваха края си.
Внезапно се надигнаха ликуващи викове. Хари погледна през прозореца и видя самолетът на „Аерофлот" да излиза от облаците. Всички застанаха до прозореца да гледат самолета, докато той кацаше и маневрираща за да спре пред тях.
Подвижната стълба се допря до самолета и проснаха червена пътека. След секунди вратата се отвори. На горното стъпало се появи стюардеса и се дръпна настрани, за да могат пътниците да слязат. Телевизионните камери забръмчаха, фотографите се заблъскаха за по-добър изглед към Анатолий Бабаков, журналистите чакаха с бележници и химикалки в ръце.
И тогава Хари видя една репортерка, която се бе дръпнала от блъсканицата при стълбата и стоеше с гръб към самолета. Говореше право в обектива на камерата, без да проявява интерес към слизащите пътници. Хари отиде до телевизора и увеличи звука.
— Току-що получихме съобщение от руската осведомителна агенция ТАСС. В него се казва, че Нобеловият лауреат Анатолий Бабаков бил приет по спешност в болница рано сутринта, след като получил удар. Бабаков е починал преди няколко минути. Повтарям…
48
Щом научи за смъртта на съпруга си, Елена Бабакова рухна — както психически, така и физически. Ема се втурна към нея и викна: