— Извикайте линейка!
Хари коленичи до съпругата си.
— Бог да ѝ е на помощ — каза той, докато Ема проверяваше пулса ѝ.
— Сърцето ѝ е слабо, но подозирам, че реалната причина е, че вече няма причини да живее.
Вратата се отвори, двама парамедици се втурнаха с носилка в залата и внимателно сложиха г-жа Бабакова на нея. Адютантът прошепна нещо на единия.
— Заръчах им да откарат госпожа Бабакова направо в двореца — каза след миг на Хари и Ема. — Там има медицинско крило с постоянно дежурящ доктор и две медицински сестри.
— Благодаря ви — каза Ема, докато единият от парамедиците слагаше кислородна маска на лицето на Елена.
Вдигнаха носилката и я изнесоха. Ема държеше ръката ѝ, докато се движеха бавно по коридора към изхода, където линейката вече ги чакаше с отворени врати.
— Негово величество се пита дали вие и мистър Клифтън желаете да останете в двореца, за да бъдете до госпожа Бабакова, след като дойде в съзнание.
— Разбира се. Благодаря — отвърна Ема и двамата с Хари се качиха в линейката при Елена.
Ема не пусна ръката ѝ през трийсетминутното пътуване на линейката, съпроводена от полицейски ескорт, за чието съществуване тя така и не разбра. Порталът на двореца се отвори и колата спря в голям павиран двор, от който докторът поведе парамедиците към болничното крило. Елена бе прехвърлена от носилката на легло, на което обикновено лягаха пациенти със синя кръв.
Ема забеляза, че адютантът е влязъл с тях в стаята! но не каза нищо, докато преглеждаха Елена.
— Негово величество се надява да се присъединим към него в салона, когато сте готови — каза той.
— В момента нищо не можете да направите за нея — каза докторът, след като пациентката му потъна в дълбок сън.
Ема кимна и каза:
— Но след като се видим с краля, бих искала да се върна веднага.
Мълчаливият адютант поведе Хари и Ема от болничното крило през десетина позлатени стаи, чиито стени бяха покрити с картини, на които при нормални обстоятелства и двамата щяха да се възхитят. Накрая спряха пред богато украсена двойна врата, висока до тавана. Адютантът почука и двама лакеи с ливреи отвориха вратата. Щом гостите му влязоха, кралят стана.
Ема си спомни посещението на кралицата майка при пускането на „Бъкингам“ на вода и инструкциите — чакай да те заговорят, никога не задавай въпроси. Така че направи реверанс, а Хари се поклони.
— Мистър и мисис Клифтън, съжалявам, че се налага да се срещнем при такива нещастни обстоятелства. Но се радвам, че госпожа Бабакова има такива добри приятели до себе си.
— Медицинският екип пристигна много бързо — каза Ема. — И си свърши отлично работата.
— Казано от вас, мисис Клифтън, това звучи наистина като комплимент — отвърна кралят, докато ги водеше към две удобни кресла. — И какъв жесток удар ви беше нанесен, мистър Клифтън. Толкова години водехте кампания за освобождаването на приятеля си, а смъртта то отмъкна точно преди да получи наградата.
Вратата се отвори и се появи лакей с голям cpeбърен поднос с чай и сладкиши.
— Поръчах чай, надявам се да нямате нищо против — Ема се изненада, когато кралят сам взе чайника и започна да налива. — Мляко и захар, мисис Клифтън?
— Само мляко, сър.
— А за вас, мистър Клифтън?
— Същото, сър.
— Трябва да призная — каза кралят, след като наля и на себе си, — че имам и друг мотив да поискам да се срещна насаме с вас. Имам проблем, който, честно казано можете да решите само вие двамата. Церемонията по връчването на Нобеловата награда е едно от големите събития в шведския календар и се радвам на привилегията да я председателствам, както правеха баща ми и дядо ми преди мен. Мистър Клифтън, трябва да се надяваме госпожа Бабакова да се е възстановила достатъчно до утре вечер, за да може да приеме наградата вместо съпруга си. Подозирам, че ще са нужни всичките ви значителни умения да я убедите, че може да се справи с подобна задача. Но не бих искал да прекара остатъка ог дните си, без да подозира за обичта и уважението, с които се ползва съпругът ѝ в Швеция.
— Ако изобщо е възможно, сър, бъдете сигурен, че ще направя максималното. — Ема веднага съжали за думите си.
— Подозирам, че максималното при вас е доста страховито, мисис Клифтън. — Двамата се разсмяха. — Мистър Клифтън, имам нужда от помощта ви за едно още по-голямо предизвикателство, за което с радост бих ви помолил и на колене. — Кралят млъкна и отпи от чая си. — Основният момент в утрешната церемония трябваше да бъде речта на господин Бабаков. Не мога да се сетя за по-квалифициран и по-подходящ човек, който да заеме мястото му, от вас и имам чувството, че той щеше да е първият, който ще се съгласи с мен. Осъзнавам обаче, че подобна молба е, меко казано, натоварваща, и, разбира се, ще разбера, ако смятате, че не сте в състояние да я изпълните в такъв кратък срок.