Хари не отговори веднага. После си спомни трите дни, които бе прекарал в затворническата килия с Анатолий Бабаков, и двайсетте години, през които не бе там.
— За мен ще е чест да го представлявам, сър, макар че никой никога не би могъл да заеме мястото му.
— Много добро уточнение, мистър Клифтън, и аз съм ви изключително благодарен. Като посредствен оратор, който има на разположение трима души, които да подготвят речите му, много добре си давам сметка за предизвикателството, пред което ви изправям. Затова няма да ви задържам повече. Предполагам, че ще се нуждаете от всяка минута до утре вечер, за да се подготвите.
Хари стана, без да е докоснал чая си. Поклони се отново и двамата с Ема тръгнаха към изхода. Адютантът ги чакаше и пак ги поведе по коридорите.
— Негово величество отдели тази стая за вас, мистър и мисис Клифтън — каза той, когато спряха пред една врата. Стоящият до нея лакей я отвори и видяха голям ъглов апартамент. Влязоха и видяха бюро и на него купчина листа, както и десетина от любимите химикалки на Хари, двойно легло и втора маса, наредена за вечеря.
— Кралят явно не се е съмнявал особено, че ще се съглася с молбата му — отбеляза Хари.
— Чудно ми е колко ли са хората, способни да откажат на крал — рече Ема.
— Ще разполагате с две секретарки, мистър Клифтън — каза адютантът, — и ако имате нужда от каквото и да било, човекът отвън ще изпълни всяко ваше желание. А сега, ако не се нуждаете от друго, ще придружа мисис Клифтън до болничното крило.
През следващите двайсет и четири часа Хари успя да напълни три кошчета със смачкани листа, да погълне няколко подноса с кюфтета и прекалено много прясно опечени питки, да поспи два часа и да вземе студен душ, преди да завърши първата чернова на речта.
Някъде през това време личният прислужник на краля отнесе костюма, ризата и обувките му и ги върна час по-късно по-чисти и блестящи, отколкото бяха и в деня на сватбата на сина му. За момент — само за момент — Хари разбра какво е да си крал.
Секретарките се появяваха и изчезваха с появата на всяка нова чернова. Също като при книгите, Хари отделяше най-малко по час на всяка страница. В четири следобед, след като провери десетата чернова — промени само тук-там по някоя дума, се строполи на леглото и заспа.
Събуди се от звука на течаща вода. Стана, облече халат, обу пантофи и влезе в банята. Ема пробваше водата.
— Как е Елена? — бяха първите му думи.
— Не съм сигурна, че някога ще се възстанови напълно. Но си мисля, че най-сетне успях да я убедя да присъства на церемонията. А ти? Завърши ли речта си?
— Да, но не съм сигурен, че е особено добра.
— Никога не си сигурен, скъпи. Прочетох последната чернова, докато ти спеше, и мисля, че е вдъхновяваща. Имам чувството, че ще отекне доста отвъд стените на залата.
Докато влизаше под душа, Хари се чудеше дали Ема е права, или да не зачеркне последния абзац и да го смени с по-традиционен финал. Още не беше решил, когато приключи с бръсненето.
Върна се при бюрото и прегледа отново последния вариант, но направи само една малка поправка, като смени „велика“ с „героична“. След това подчерта последните две думи на всеки абзац, за да може да поглежда към публиката, а после да намира веднага мястото, до което е стигнал. Ужасяваше се при мисълта, че може да преживее същото, което бе преживял на погребението на майка си. Накрая добави „волята на народа“ към последното изречение, но продължаваше да се чуди дали финалът не е прекалено рискован и дали да не го махне. Отиде до вратата, отвори и помоли чакащата секретарка да препише за пореден път речта му, но този път с двойна разредка на листа А5 и с достатъчно едър шрифт, за да не му се налага да разчита на очилата си. Тя се завтече към пишещата си машина преди да успее да ѝ благодари.
— Точно навреме — каза Ема и се обърна с гръб към Хари, когато той се върна в стаята. Хари отиде до нея и закопча ципа на дългата алена вечерна рокля, която не бе виждал никога досега.
— Изглеждаш зашеметяващо — каза той.
— Благодаря, скъпи. Ако не възнамеряваш да изнасяш речта си по халат, май е време и ти да се облечеш.
Хари се облече бавно, като репетираше някои ключови части на речта. Когато стигна до бялата вратовръзка, Ема му се притече на помощ — застана зад него пред огледалото и се справи с възела от първия опит.