Затвори вратата и бързо тръгна по коридора и покрай рецепцията. Не спря, докато не стигна до асансьорите. Когато вратата се отвори на партера, се смеси с тълпата служители, които излизаха от сградата за обедна почивка Погледна двамата пазачи, но те не му обърнаха внимание, докато минаваше покрай тях. Вниманието им беше приковано към човека, който стоеше като на стража от другата страна на улицата. Хари обърна гръб на Арън и спря такси.
— Накъде?
— Още не съм сигурен — каза Хари. — Но ще ви помоля да обърнете при ъгъла и да вземете онзи господин отсреща.
Шофьорът потегли, после направи обратен завой и спря. Хари свали прозореца и извика:
— Скачай!
Арън надникна подозрително в колата, но щом видя Хари, побърза да седне до него на задната седалка.
— Подписа ли договора? — бяха първите му думи.
— Не.
— А какво стана с договора на Бабаков?
— У мен е — каза Хари и докосна вътрешния джоб на сакото си.
— В такъв случай може и да излезем на чисто.
— Още не. Убедих госпожа Бабакова дa осребри чека на „Вайкинг" зa сто хиляди.
— Леле! — каза Арън.
— Накъде? — отново настоя шофьорът на таксито.
— Към Гранд Сентръл — каза Хари.
— Не можеш ли просто да ѝ се обадиш? — попита Арън.
— Тя няма телефон.
6
— За първи път научавам, че правиш нещо безчестно — каза Ема, докато си наливаше втора чаша кафе.
— Но е морално оправдано — каза Хари. — В края на краищата целта оправдава средствата.
— Дори това е съмнително. Не забравяй, че госпожа Бабакова вече е била подписала договора и е приела чека.
— Но не го беше осребрила, а и без това беше останала с впечатление, че книгата на Анатолий ще бъде издадена от „Вайкинг“.
— И щеше да бъде.
— Но не от Арън Гинзбърг, с когото бе сключила сделката.
— Един съдия от Върховния съд може да приеме това като интересна юридическа дилема. И кой ще издава Уилям Уоруик, след като вече не работиш с „Вайкинг“?
— „Гинзбърг Прес“. С Анатолий ще сме първите писатели за компанията и Арън ще ми подари нова писалка.
— Нова писалка ли?
— Дълга история, която ще запазя за след заседанието ти на борда — каза Хари, докато чупеше черупката на яйцето си.
— Още съм малко изненадана, че Мълбери не е обмислил вероятността Арън да основе своя компания и не е включил в договора за сливане клауза, която да му попречи да отмъква писатели на „Вайкинг“.
— Със сигурност го с обмислял, но ако беше добавил подобна клауза, адвокатите на Арън веднага щяха да разберат какво възнамерява да направи.
— Може да се е съмнявал, че Арън ще разполага с ресурсите за основаване на ново издателство.
— Е, сбъркал е — рече Хари. — Арън вече получи няколко оферти за акциите си във „Вайкинг Мълбери“, включително от самия Рекс Мълбери, който очевидно не иска някой от конкурентите му да се добере до трийсет и четирите процента на Арън.
— Каквото повикало… — каза Ема. Хари се усмихна, докато ръсеше сол върху яйцето си. — Нo колкото и да харесваш Арън — продължи Ема, — след очевидно лошата му преценка с Мълбери още ли смяташ, че е подходящ като твой издател в Америка? Ако подпишеш договор за три книги и после…
— Признавам, че имах колебания — каза Харн, — но се успокоих, когато бащата на Арън се съгласи да се върне като президент на новата компания.
— Това сигурна работа ли е?
— Харолд Гинзбърг не се занимава с несигурни неща.
— Първа точка от дневния ред — заяви Ема с ясния си председателски глас. — Последните новини за строежа на втория ни луксозен лайнер „Балморъл“. — Тя погледна към повия главен изпълнителен директор Гавин Хърст, който вече гледаше в отворената палка.
— Имам удоволствието да съобщя на борда — каза той, — че въпреки някои неизбежни забавяния, които не са необичайни при подобно голямо начинание, все още се движим в график и целта ни е да пуснем новия кораб през септември. Но по-малко важно е, че оставаме в рамките на прогнозирания бюджет, тъй като предвидихме повечето проблеми, с които се сблъскахме при строежа на „Бъкингам“.
— С едно-две важни изключения — обади се адмирал Съмърс.
— Точно така, адмирале — каза Хърст. — Признавам, че не предвидих необходимостта от втори коктейл бар на горната палуба.
— Нима на пътниците им е позволено да пият на палубата? — попита адмиралът.