Хари изстена. Дали този път беше прочел книгата?
— Страхотно — каза той.
Хари мразеше гримирането. Бе взел душ и се беше избръснал само преди час, но знаеше, че това е ритуал, който не може да откаже, колкото и да му се искаше.
— Колкото се може по-малко, ако обичате.
След като наплеска бузите му с щедро количество руж и напудри челото и брадичката му, гримьорната попита:
— Да махна ли сивите косми?
— В никакъв случай! — ужаси се Хари.
Момичето изглеждаше разочаровано и се задоволи с подстригване на веждите му.
След като Хари се спаси от гримьорката, Ан го заведе в зелената стая, където той седя тихо в ъгъла, докато някаква второкласна филмова звезда, чието име така и не чу, разказваше на зрителите какво е да играеш в сцена с Пол Нюман. В седем и двайсет вратата се отвори и Ан се появи отново, за д изпълни най-важната си задача за деня.
— Време е да ви отведа в студиото, Хари.
Хари стана и я последва по дълъг коридор. Беше твърде нервен да говори — нещо, с което тя явно беше свикнала. Ан спря пред затворена врата с надпис НЕ ВЛИЗАЙТЕ, КОГАТО СВЕТИ ЧЕРВЕНО. След като светна зелената лампа, тя отвори тежката врата и го въведе в студио с размерите на хангар, натъпкано с прожектори и камери, техници и служители, тичащи във всички посоки по време на рекламите. Хари се усмихна на хората от публиката, които нямаха ни най-малка представа кой е той, ако можеше да съди по лицата им. После насочи вниманието си към домакина Мат Джейкъбс, който седеше на едно канапе като паяк, очакващ непредпазлива муха. Една асистентка му връчи копие на „Чичо Джо", докато друга пудреше носа му. Джейкъбс погледна корицата и обърна на задното крилце, за да прегледа биографията на автора. Накрая отгърна и предната и прочете кратката анотация. Този път Хари беше подготвен. Докато чакаше да го заведат на мястото мy, се вгледа внимателно в инквизитора си. Джейкъбс сякаш не бе мръднал за последните двайсет години, макар Хари да подозираше, че гримьорката използва значителните си умения, за да се пребори с хода на времето. Или се бе подлагал на пластични операции?
Режисьорът покани Хари да седне при Джейкъбс на канапето. Беше удостоен с едно „Добро yтpo, господин Клифтън", но след това вниманието на домакина му бе отвлечено от някаква бележка, връчена му от поредната асистентка.
— Шейсет секунди до ефир — каза глас някъде зад прожекторите.
— Къде ще бъде? — попита Джейкъбс.
— Страницата ще излезе на втора камера — каза режисьорът.
— Трийсет секунди.
Това беше моментът, в който на Хари винаги му се искаше да стане и да излезе от студиото. „Чичо Джо, Чичо Джо, Чичо Джо“ — замърмори той под нос. „Не забравяй да споменеш заглавието на книгата — беше му напомнил Арън. — Защото на корицата не е твоето име“.
— Десет секунди.
Хари отпи глътка вода, а пред лицето му се появи ръка с пет разперени пръста.
— Пет, четири…
Джейкъбс пусна бележките си на пода.
— Три, две…
И погледна право към камерата.
— Едно. — Ръката изчезна.
— Добре дошли отново — каза Джейкъбс, като четеше направо от аутокюто. — Следващият ми гост е авторът на криминални романи Хари Клифтън, но днес няма да обсъждаме някоя от неговите творби, а книга, която е успял да измъкне от Съветския съюз. — Джейкъбс вдигна бройката на „Чичо Джо“, която запълни целия екран.
„Добро начало“, помисли си Хари.
— Но нека изясним едно — продължи Джейкъбс. — Господин Клифтън е измъкнал не самата книга, а само думите. Той казва, че докато лежал в една и съща килия с автора на „Чичо Джо“ Анатолий Бабаков, научил целия ръкопис наизуст само за четири дни, а след освобождаването си го записал дума по дума. На някои от вас сигурно ще им е трудно да повярват, че подобно нещо е възможно — каза Джейкъбс и се обърна за първи път към Хари.
По физиономията му си личеше, че и той е сред онези, които не вярват.
— Нека се опитам да разбера какво твърдите, господин Клифтън. Били сте в една килия с видния писател Анатолий Бабаков, с когото дотогава не сте се виждали никога.
Хари кимна, докато камерата се завърташе към него.
— През следващите четири дни той е повторил цялото съдържание на забранената си книга "Чичо Джо“, разказ за единайсетте години, през които е работил в Кремъл като преводач на Йосиф Сталин.
— Точно така — каза Хари.
— И когато четири дни по-късно са ви освободили от затвора вие сте знаели текста наизуст, като професионален актьор.
Хари запази мълчание — вече беше ясно, че Джейкъбс има свой дневен ред.
— Господин Клифтън, несъмнено ще се съгласите, че нито един актьор, колкото и опитен да е, не би могъл да запомни четирийсет и осем хиляди думи само за четири дни подготовка.