— Аз не съм актьор — посочи Хари.
— Простете — каза Джейкъбс, макар да не изглеждаше като човек, търсещ прошка, — но подозирам, че сте много добър актьор, който е измислил цялата тази история, за да рекламира най-новата си книга. Ако случаят не е такъв, може би ще ми позволите да проверя твърденията ви.
Без да изчака отговора на Хари, Джейкъбс се обърна към друга камера и вдигна книгата.
— Ако твърденията ви са верни, господин Клифтън, не би трябвало да имате проблем да повторите текста от която и да било страница от книгата на господин Бабаков. — Хари се намръщи, когато Джейкъбс добави: — Ще отворя на произволна страница, която ще се появи на екрана, така че всички зрители да я виждат. Bие ще сте единственият, който няма да може да я вижда.
Сърцето на Хари се разтуптя — не беше чел "Чичо Джо“, откакто бе предал ръкописа на Арън Гинзбърг, а оттогава бе минало доста време.
— Но първо — каза Джейкъбс, обръщайки се отново към госта си, — ще ви помоля да потвърдите, че никога досега не сме се срещали.
— Само веднъж — отвърна Хари. — Интервюирахте ме в радиопредаването си преди двайсет години, но явно сте забравили.
Джейкъбс се обърка, но бързо се окопити.
— Тогава да се надяваме, че паметта ви е по-добра от моята — каза той, без да прави опит да скрие сарказма си. Взе книгата, прелисти няколко страници и спря на една. — Ще прочета първия ред от сто двайсет и седма страница, след което ще видим дали ще успеете да продължите нататък.
Хари започна да се съсредоточава.
— „Една от многото теми, които никой не смееше да повдигне пред Сталин…“
Хари се опита да събере мислите си. Секундите изтичаха, публиката започна да си мърмори, а усмивката на Джейкъбс се разтегна. Тъкмо се канеше да заговори отново, когато Хари започна:
— „Една от многото теми, които никой не смееше да повдигне пред Сталин, беше за ролята му по време на обсадата на Москва, когато изходът от Втората световна война още беше на кантар. Дали беше избягал в Куйбишев на Волга, подобно на повечето министри и висши държавни служители, или, както твърдеше самият той, е отказал да напусне столицата и е останал в Кремъл, за да организира лично отбраната на града? Неговата версия се превърна в легенда, в част от официалната история на Съветския съюз, макар че няколко души са го видели на перона минути преди влакът да потегли за Куйбишев, а няма достоверни сведения, че някой го е виждал в Москва преди руската армия да отблъсне врага от града. Малцина от изразилите някакво съмнение във версията на Сталин са останали живи“.
Разбра, че е стигнал до края на страницата, когато публиката в студиото избухна в аплодисменти. На Джейкъбс му бе нужно малко повече време да се овладее.
— Може би и аз ще прочета тази книга — успя да каже най-сетне той с предразполагаща усмивка.
— Не би било зле да го направите поне веднъж — отвърна Хари и веднага съжали за думите си, макар че някои от публиката се разсмяха и заръкопляскаха още по-силно, докато други просто зяпнаха.
Джейкъбс се обърна към камерата.
— Ще направим кратко прекъсване, след което отново се връщаме.
Когато светна зелената светлина, Джейкъбс яростно махна микрофона на ревера си, скочи от канапето и тръгна към режисьора.
— Веднага го махнете от сцената!
— Но той има още три минути — каза режисьорът, след като погледна бележките си.
— Не ми пука. Вкарайте следващия гост.
— Наистина ли искаш да интервюираш Трой Донахю цели шест минути?
— Всеки, само не този тип — каза Джейкъбс, привика Ан и повтори: — Махни го от сцената!
Ан забърза към канапето.
— Бихте ли ме последвали, господин Клифтън? — Думите ѝ не прозвучаха като молба. Изведе Хари от студиото и спря едва когато се озоваха на тротоара, където заряза важния си гост, макар че този път нямаше и следа от шофьор, който да го чака при отворената врата на лимузина.
Хари взе такси и по обратния път до хотела отвори на страница 127 от своята бройка на "Чичо Джо“, беше ли пропуснал някоя дума? Не можеше да е сигурен. Качи се право в стаята си, махна грима и взе втори душ за сутринта. Не знаеше дали огромните прожектори или надутото поведение на Джейкъбс го караха да се поти така обилно.
След като облече чиста риза и другия си костюм, Хари взе асансьора до мецанина. Когато влезе в ресторанта, остана изненадан колко хора се загледаха в него. Поръча си закуска, но не отвори „Ню Йорк Таймс“ — мислеше си колко ли се е ядосал Гинзбърг, след като той бе унизил в ефир един от най-големите сутрешни телевизионни водещи. Имаше среща с Арън в кабинета му в девет, за да обсъдят подробностите около националното му турне, но предположи, че сигурно ще поеме обратно за „Хийтроу“ със следващия полет.