Подписа чека и реши да отиде пеша до новия офис на Арън на Лексингтън Авеню. Излезе от „Шери-Недърланд“ малко след осем и четирийсет и когато стигна Лексингтън, вече беше почти готов да посрещне гнева на шефа. Взе асансьора до третия етаж и когато вратата се отвори, Кърсти го чакаше. Каза само: "Добро утро, господин Клифтън“, и го поведе към кабинета на председателя.
Почука и отвори вратата и Хари видя точно копие на кабинета, от който имаше толкова спомени. Хемингуей, Фицджералд, Грийн и Бюкан се взираха в него от облицованите с дъб стени. Хари прекрачи прага и завари син и баща, седнали един срещу друг на двойното бюро. Веднага щом го видяха, двамата станаха и заръкопляскаха.
— Слава на героя! — викна Арън.
— Но аз си мислех, че ще бъдеш…
— Очарован — каза Харолд Гинзбърг и го тупна по гърба. — Телефонът не спира да звъни през последния час и си на път да станеш голямата новина в цялата страна. Но те предупреждавам, всички ще тръгнат да отварят на различни страници след сутрешния ти триумф.
— Ами Джейкъбс?
— Превърна те в звезда за нула време. Може никога да не те поканят в предаването му, но всички останали телевизии ще те преследват.
Хари прекара следващите седем дни в полети от летище на летище — Бостън, Вашингтон, Далас, Чикаго, Сан Франциско и Лос Анджелис. Търчеше oт студио в студио в опит да изпълни всяка точка от преправения му график.
Всеки път, когато беше във въздуха, на задната седалка на лимузина или в зелена стая, четеше и препрочиташе „Чичо Джо“ и изумяваше публиката в цялата страна с невероятната си памет.
Когато кацна в Лос Анджелис да бъде гост на Джони Карсън във „Вечерно шоу“, журналисти и снимачни екипи вече го дебнеха на всяко летище с надеждата да го интервюират дори докато вървеше. Изтощен, Хари най-сетне се върна с кръвясали очи в Ню Йорк, само за да го напъхат в поредната лимузина и да го откарат до офиса на издателя му на Лексингтън Авеню.
Когато Кърсти отвори вратата на кабинета, Харолд и Арън Гинзбърг държаха списъка с бестселъри на „Ню Йорк Таймс“. Хари подскочи от радост, когато видя, че, "Чичо Джо“ оглавява класацията.
— Как ми се иска Анатолий да можеше да изживее този момент.
— Гледаш погрешния списък — каза Арън.
Хари обърна страницата и видя, че „Уилям Уоруик и димящото дуло“ е на първо място в списъка на художествената литература.
— Това ми се случва за първи път — каза Харолд, докато отваряше бутилка шампанско. — Номер едно в художествената и в документалната класация в един и същи ден.
Хари се обърна и видя, че Арън окачва снимка в рамка на Хари Клифтън на стената, между Джон Бюкан и Греъм Грийн.
Джайлс Барингтън
1971
8
— Боя се, че е невъзможно — каза Джайлс.
— Защо не? — не отстъпваше Гриф. — Повечето хора дори няма да помнят случилото се в Берлин, пък и ако трябва да сме честни, няма да си единственият министър, който се е развеждал.
— На два пъти, при това и двата пъти за изневяра! — отвърна Джайлс. Това накара парламентарния му агент да замълчи за момент. — Освен това се боя, че има друг проблем, за който не съм ти разказвал.
— Давай, изненадай ме — с театрална въздишка каза Гриф.
— Опитвах се да се свържа с Карин Пенгели.
— Какво?
— Всъщност заминавам за Корнуол да видя дали баща ѝ не може да ми помогне.
— Да не би да си изгубил и малкото си акъл?
— Напълно възможно — призна Джайлс.
Лейбъристкият агент за Бристолското пристанище се хвана за главата.
— Това е било просто преспиване, Джайлс. Или си забравил?
— Точно в това е проблемът. Не съм забравил и има само един начин да разбера дали за нея не е било нещо повече.
— Наистина ли говоря с човек, който беше награден с Военен кръст за измъкване от немците, после изгради солидна репутация като министър, а когато му хвърлят въже, което може да го върне в Камарата на общините, го отказва?
— Знам, че изглежда безсмислено — каза Джайлс. — Но ако е било просто преспиваме, трябва да ти кажа че никога не съм прекарвал нощ като онази.
— За което тя несъмнено е била наградена.
— Е, какво ще правиш, след като вече реших? — попита Джайлс, като подмина коментара му.