— Колко е грешила — тихо каза Джайлс.
— Не споменаваше името ви, разбира се, нито защо сте посетили руския сектор, тъй като много добре си е давала сметка, че властите четат писмата ѝ. Едва когато вие се свързахте с мен осъзнах, че има предвид вас.
— Но как се е забъркал Алекс Фишър във всичко това?
— Няколко дни след като подадохте оставка като министър той се появи най-неочаквано в Труро. Откри ме и ми каза, че публично сте се отрекли от Карин и сте намекнали, че била или проститутка, или шпионка на Щази, и сте дали ясно да се разбере, че нямате никакво желание да я виждате отново.
— Но аз отчаяно се опитвах да се свържа с нея, дори ходих в Берлин, но ме върнаха на границата.
— Сега знам, но тогава…
— Да — въздъхна Джайлс. — Фишър можеше да бъде много убедителен.
— Особено когато е майор, а ти си само ефрейтор — каза Пенгели. — Разбира се, следих ежедневно по вестниците делото за клевета срещу мисис Клифтън и като всички прочетох предсмъртното писмо на Фишър. Ако би било от помощ, с готовност ще заявя публично, че в него няма капка истина.
— Много мило от ваша страна, Джон, макар да се боя, че вече е твърде късно за това.
— Но вчера чух по радиото, че още обмисляте дали да не се кандидатирате за частичните избори в Бристол.
— Вече не. Оттеглих кандидатурата си. Не мога да мисля за друго, докато не видя отново Карин.
— Разбира се, като неин баща мисля, че тя го заслужава, но все пак жертвата е огромна.
— Вие сте по-зле и от агента ми — каза Джайлс и се разсмя за първи път, откакто се бяха срещнали. Отпи глътка бира и двамата помълчаха известно време, преди да попита: — Карин наистина ли е бременна?
— Не, не е. Което ме накара да осъзная, че всички други приказки на Фишър за вас са чиста проба лъжи и че единствената му цел е била да си отмъсти.
— Иска ми се да беше бременна — тихо каза Джайлс.
— Защо?
— Защото щеше да е по-лесно да я измъкна.
— Последни поръчки, господа — каза високо барманът.
9
— Ама че странна стара игра е политиката — каза Джайлс. — Аз съм запратен в десета глуха, а ти си външен министър на Западна Германия.
— Но за нула време можем да си сменим местата, както много добре знаеш — отвърна Валтер Шел.
— За подобно нещо в моя случай ще е нужно чудо, защото дори не се кандидатирах за частичните избори, а партията ми не е на власт.
— Но защо не се кандидатира? — попита Валтер. — Дори с моите нищожни познания за парламентарната ви система ми се струва, че лейбъристите със сигурност ще спечелят старото ти място.
— Може и да е така, но местната партийна организация вече избра способния млад кандидат Робърт Филдинг, който да заеме мястото ми. Той е надъхан и наперен, пълен с ентусиазъм като наскоро назначен училищен префект.
— Точно какъвто беше и ти.
— И все още съм, ако трябва да сме искрени.
— Тогава защо реши да не участваш в изборите?
— Дълга история, Валтер. Всъщност това е причината да поискам да се видим.
— Нека първо поръчаме — каза Валтер и отвори менюто. — После ще споделиш защо може да ти е нужна помощта на западногермански външен министър. — Започна да чете листа. — А, специалитетът на деня е печено телешко и йоркшърски пудинг. Любимите ми — прошепна той. — Само не издавай гузната ми тайна на сънародниците си, нито на моите. Е, а каква е твоята гузна тайна?
Когато Джайлс приключи с разказа си за Карин и неуспешния си опит да отиде отново в Източна Германия, двамата стари приятели вече пиеха кафе.
— И казваш, че тя е младата жена, която беше в хотелската ти стая при онази среща насаме?
— Помниш ли я?
— Разбира се, че я помня — каза Валтер. — Превеждала ми е преди, но никога не ме е поглеждала, макар че същото определено не може да се каже за мен. Така че кажи, Джайлс, готов ли си да излезеш на дуел за младата дама?
— Посочи оръжието и секунданта си.
Валтер се разсмя.
— А сега сериозно, Джайлс, имаш ли основания да смяташ, че тя иска да избяга?
— Да. Майка ѝ е починала наскоро, а източногерманските власти не пускат в страната баща ѝ, който е англичанин и живее в Корнуол.
Валтер отпи глътка кафе и се замисли.
— Ще можеш ли да отлетиш за Берлин при повикване?
— Още с първия самолет.
— Устремен както винаги — каза Валтер, докато сервитьорът му поднасяше бренди. Той завъртя питието в дълбоката чаша. — Имаш ли представа дали знае руски?
— Перфектно. Това е била специалността ѝ в езиковата гимназия.
— Добре, защото следващия месец ще бъда домакин на двустранна търговска среща с руснаците и може и да се съгласят…