— Мога ли да помогна по някакъв начин?
— Само се погрижи да получи британски паспорт.
*
— Казвам се Робърт Филдинг и съм кандидат на лейбъристите за частичните избори на двайсети май. — Младият мъж се опита да се ръкува с жена, натоварена с пазарски торби.
— Какво ще направите по въпроса с „Конкорде“? — попита тя.
— Всичко по силите си, за да стане така, че самолетът да се строи във Филтън, а не в Тулуза — каза Филдинг.
Жената като че ли остана доволна.
— В такъв случай ще гласувам за вас. Макар че бих предпочела да гласувам за него — каза тя и посочи Джайлс. Докато се отдалечаваше, младият мъж малко провеси нос.
— Не се безпокой за нея. На двайсет и първи май ти ще бъдеш депутат, а аз — история.
— А „Конкорде“?
— Даде ѝ единствения достоверен отговор. Французите здравата ще се борят, но имат пълните основания да го правят и предполагам, че в крайна сметка работата ще се подели поравно между двете страни. Само гледай да не го произнасяш с това „е“ накрая — каза Джайлс. — Можеше да я попиташ дали мъжът ѝ не работи във Филтън, защото подозирам, че това е причината да зададе въпроса.
— Разбира се. Трябваше да се сетя. Нещо друго?
— Може би Боб Филдинг вместо Робърт. Не е нужно непрекъснато да напомняш на поддръжниците си, че си учил в държавно училище и в Оксфорд.
Филдинг кимна и се обърна към друг минувач.
— Здравейте, аз съм Боб Филдинг и съм кандидат на лейбъристите за частичните избори на двайсети май. Надявам се, че ще ме подкрепите.
— Жалко, че не се кандидатирате, сър Джайлс.
— Много мило от ваша страна, сър, но избрахме отличен кандидат. Надявам се да гласувате за Боб Филдинг в четвъртък, двайсети май.
— Щом казвате, сър Джайлс — каза мъжът и забързано се отдалечи.
— Четвъртък, четвъртък, четвъртък. Винаги казвай четвъртък — рече Филдинг. — Бог ми е свидетел, че ми го повторихте сто пъти.
— Не се безпокой — каза Джайлс. — Скоро ще ти стане навик и ако трябва да съм честен, ти си много по-добър кандидат, отколкото бях аз на първите ми избори.
Младият мъж се усмихна за първи път.
— Здравейте, аз съм Боб Филдинг и съм кандидат на лейбъристите за частичните избори в четвъртък, двайсети май — каза той, докато Ема приближаваше брат си.
— Вече започваш ли да съжаляваш, че не се кандидатира? — прошепна тя, като продължаваше да раздава листовки. — Защото е очевидно, че гласоподавателите или са простили, или са забравили за Берлин.
— Но аз не съм — отвърна Джайлс, докато се ръкуваше с поредния минувач.
— Някакви вести от Валтер Шел?
— Не, но и не би се обадил, освен ако няма нещо за казване.
— Да се надяваме, че си прав — рече Ема. — Иначе наистина ще съжаляваш.
— Да, но вие какво ще направите по въпроса? — настоятелно попита друг избирател.
— Ами, вкарването на държавата в буксуване с тридневна работна седмица не е решение — каза Филдинг. — А безработицата винаги е била приоритет за лейбъристката партия.
— Никога не казвай безработица — прошепна Джайлс. — А заетост. Винаги се опитвай да говориш позитивно.
— Добро утро, аз съм Боб…
— Това наистина ли е тя, или ми се привижда? — попита Ема, загледана към отсрещната страна на улицата.
— Определено е тя — отвърна Джайлс.
— Ще ме представиш ли?
— Шегуваш се. Нищо не би ѝ доставило по-голямо удоволствие от това да се види в утрешния вестник как се ръкува с бивш депутат.
— Е, щом ми отказваш, ще го направя сама.
— Не можеш да…
Но Ема вече беше преполовила улицата. След като се озова на отсрещния тротоар, закрачи право към министъра секретар по образованието и науката и протегна ръка.
— Добро утро, мисис Тачър. Аз съм сестрата на сър Джайлс…
— И което е по-важно, мисис Клифтън, вие сте първата жена начело на публична компания.
Ема се усмихна.
— Жените не бива да имат право на глас! — извика някакъв мъж, размахваше юмрук от минаваща кола.
Мисис Тачър му махна и се усмихна великодушно.
— Не знам как издържате — каза Ема.
— В моя случай никога не съм искала да правя каквото и да било друго — каза Тачър. — Макар да признавам, че при една диктатура работата ми щеше да е далеч по-лесна. — Ема се разсмя, но не и мисис Тачър.
— Между другото — каза тя, поглеждайки през улицата, — брат ви беше първокласен парламентарист и високоуважаван министър както у нас, така и в чужбина. Определено липсва в Камарата… само не му казвайте, че съм го казала.