Появи се в банката по-рано от обикновено, но когато седна зад бюрото си и се опита да се справи със сутрешната поща, откри, че не може да се съсредоточи. След като му зададе няколко въпроса, които останаха без отговор, секретарката му Рейчъл вдигна ръце и го посъветва да отиде в съда и да не се връща, докато журито не произнесе решението си. Той се съгласи с неохота.
Докато таксито излизаше от Сити на Флийт Стрийт, Себ забеляза голямото заглавие на "Дейли Мейл“ и извика на шофьора да спре. Човекът отби до тротоара и натисна спирачките. Себ изскочи и изтича към вестникарчето, подхвърли му четири пенса и грабна един вестник. Застана на тротоара и зачете първата страница, разкъсван от противоречиви емоции — радост за майка си, която със сигурност щеше да спечели делото и да бъде оправдана, и тъга за вуйчо си Джайлс, който очевидно беше жертвал политическата си кариера, за да направи нещо, което смята за почтено; Себ знаеше, че майка му никога не би позволила писмото да стане достояние на някой извън семейството.
Качи се в таксито, загледа се през прозореца и се запита как ли би реагирал самият той, ако се окаже в същата дилема. Дали довоенното поколение се водеше от различен морален компас? Себ изобщо не се съмняваше как би постъпил баща му и колко ще се ядоса майка му на Джайлс. Мислите му се насочиха към Саманта, която се бе върнала в Америка, след като я беше разочаровал. Какво би направила тя в подобна ситуация? Ако можеше да му даде втори шанс, той никога не би повторил грешката си.
Погледна си часовника. Повечето богобоязливи хора във Вашингтон още бяха в леглата си, така че не можеше да се обади на директорката на дъщеря си Джесика д-р Улф, за да разбере защо е искала спешно да разговарят. Нима беше възможно…?
Таксито спря пред Кралския съд на Странд.
— Четири шилинга и шест пенса, шефе — каза шофьорът и го изтръгна от унеса му. Себ му даде две монети по половин паунд.
Светкавиците засвяткаха веднага щом излезе от таксито. Първите думи, които различи сред вдигналата се врява, бяха: „Прочетохте ли писмото на майор Фишър?“
Нейна чест Лейн влезе в зала четиринайсет и зае мястото си на подиума. Не изглеждаше доволна. Съдийката изобщо не се съмняваше, че макар да бе предупредила изрично заседателите да не четат вестници, докато трае процесът, единствената тема, която са обсъждали помежду си сутринта, е била първата страница на "Дейли Мейл“. Нямаше представа кой е виновен за огласяването на писмото на майор Фишър, но това не ѝ пречеше да има мнение, подобно на всички останали в залата.
Макар че писмото бе адресирано до мистър Трелфорд, съдийката бе сигурна, че виновникът не е той. Мистър Трелфорд никога не би прибягнал до подобна непочтена тактика. Знаеше, че някои адвокати биха си затворили очите и дори тайно биха одобрили подобно поведение, но не и Доналд Трелфорд. Той по-скоро би изгубил дело, отколкото да плува в такива мътни води. Беше също толкова уверена, че оповестяваното на писмото не може да е дело на лейди Вирджиния, защото така тя само би си навредила. Ако съдържанието му би и помогнало, тя щеше да е първият заподозрян.
Нейна чест Лейн погледна надолу към мисис Клифтън, която седеше с наведена глава. През изминалата седмица бе започнала да се възхищава на ответницата и си мислеше, че би искала да я опознае по-добре след края на делото. Но това нямаше да е възможно. Всъщност тя никога повече нямаше да говори с нея. Ако се наложеше да го направи, това несъмнено щеше да се използва като основание делото да започне да се гледа отначало.
Съдийката насочи вниманието си към сър Едуард Мейкпийс, чието лице бе непроницаемо. Видният адвокат се бе представил брилянтно и красноречието му несъмнено бе подпомогнало каузата на лейди Вирджиния. Но това беше преди мистър Трелфорд да насочи вниманието на съда към писмото на майор Фишър. Съдийката разбираше защо нито Ема Клифтън, нито лейди Вирджиния биха искали съдържанието на писмото да бъде разкрито в съда, макар да бе сигурна, че мистър Трелфорд ще настоява пред клиентката си да му позволи да го използва като доказателство. В края на краищата той представляваше мисис Клифтън, а не брат ѝ. Нейна чест Лейн подозираше, че журито няма да се бави с вземането на решението си.
Джайлс се обади в щаба на избирателния си район в Бристол още сутринта. Не се наложи да води дълъг разговор с агента си Гриф Хаскинс. Гриф беше прочел първата страница на „Мейл“ и с неохота прие, че Джайлс ще трябва да оттегли името си като кандидат на лейбъристите на предстоящите частични избори в Бристолското пристанище.