— Типично за Фишър — каза Джайлс. — Пълно с полуистини, преувеличения и инсинуации.
— Това не ме изненадва — каза Гриф. — Но можеш ли да го докажеш преди изборния ден? Защото едно е сигурно, торите ще захапят здравата писмото на Фишър и ще го пуснат във всяка пощенска кутия в избирателния район.
— Ние бихме направили същото, ако имахме и съвсем малък шанс — призна Джайлс.
— Но ако можеш да докажеш, че това са лъжи… — На Гриф изобщо не му се искаше да се предава.
— Нямам време да го направя, а дори да имах, едва ли някой би ми повярвал. Думите на мъртвите са много по-силни от тези на живите.
— В такъв случай ни остава само едно — рече Гриф. — Да удавим мъките си в чашата.
— Направих го снощи — каза Джайлс. — И Бог знае какво още.
— След като изберем нов кандидат — каза Гриф, който бързо се върна в избирателен режим, — бих искал да го инструктирам, защото когото и да изберем, той ще се нуждае от твоята подкрепа и най-вече от опита ти.
— Предвид обстоятелствата това може и да не се окаже предимство — усъмни се Джайлс.
— Я стига глупости — отвърна Гриф. — Имам чувството, че няма да се отървем така лесно от теб. Партията на лейбъристите е в кръвта ти. А Харолд Уилсън не беше ли казал, че една седмица е много време в политиката?
Когато невзрачната врата се отвори, всички в залата млъкнаха и насочиха погледи към пристава, който се дръпна настрана, за да пусне седмината мъже и петте жени да влязат в съда и да заемат местата си.
Съдийката ги изчака да се настанят, след което се наведе напред и попита председателя:
— Успяхте ли да вземете решение?
Председателят бавно стана, нагласи очилата си, погледна я и отговори:
— Да, милейди.
— Единодушно решение?
— Да, милейди.
— В чия полза е решението ви? В тази на ищцата лейди Вирджиния Фенуик или на ответницата мисис Ема Клифтън?
— Решихме в полза на ответницата — каза председателят, с което изпълни задачата си и си седна.
Себастиан скочи на крака и се канеше да нададе ликуващ вик, но забеляза, че майка му и съдийката го гледат намръщено, така че побърза да седне и погледна баща си, който му смигна.
Жената в другия край на залата гледаше кръвнишки журито, неспособна да скрие гнева си, докато адвокатът ѝ седеше безстрастно със скръстени на гърдите ръце. След като сутринта прочете първата страница на „Дейли Мейл“, на сър Едуард му стана ясно, че клиентката му няма никакви изгледи да спечели делото. Би могъл да настоява за повторно гледане, но всъщност не би посъветвал клиентката си да се подлага на подобно изпитание, при положение че шансовете изобщо не са на нейна страна.
Джайлс седеше сам на масата за закуска в дома си на Смит Скуеър, зарязал обичайната рутина. Нямаше купа корнфлейкс, нямаше портокалов сок, варено яйце, „Таймс“ и „Гардиан“ — само броят на „Дейли Мейл“ на масата пред него.
12 ноември 1970
Уважаеми мистър Трелфорд,
Ще Ви бъде любопитно да разберете защо избрах да пиша на Вас, а не на сър Едуард Мейкпийс. Отговорът е съвсем прост — нямам съмнение, че и двамата ще направите всичко, за да защитите най-добре интересите на клиентите си.
Позволете ми да започна с клиентката на сър Едуард лейди Вирджиния Фенуик и нелепото ѝ твърдение, че съм просто неин професионален съветник, който винаги е работил от разстояние. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Никога не съм имал клиент, който да е бил толкова навътре в нещата, а когато ставаше въпрос за купуването и пробиването на акции на „Барингтън", тя имаше една-единствена цел — да унищожи компанията на всяка цена, наред с репутацията на председателя на борда мисис Клифтън.
Няколко дни преди началото на процеса лейди Вирджиния ми предложи значителна сума, за да заявя в съда, че ми е дала картбланш да действам от нейно име и да оставя журито с впечатлението, че тя няма представа как работи пазарът на акции. Уверявам Ви, че в отговор на въпроса на лейди Вирджиния към мисис Клифтън на годишната среща на акционерите „Вярно ли е, че един от директорите ви е продал огромния си дял в опит да постави кампанията на колене? " фактът е, че самата лейди Вирджиния направи същото не веднъж, а цели три пъти и почти успя да срине „Барингтън". Не мога да отида в гроба с тази несправедливост на съвестта ми.