Изтичах до микробуса и подвикнах:
— Мюлер! Къде си, по дяволите?
От храстите се появи войник, облечен в камуфлажни дрехи. Дори лицето му беше начернено. Целият беше обсипан с листа и вейки. Държеше карабина „М-16“.
— Спеше ли? Защо не очисти онзи тип, когато го видя да излиза?
— Никой не ми каза да го направя.
— Нямаш ли радиопредавател?
— Батерията е изтощена.
— Хайде, синко — казах аз на Кълън, който изскочи от храста, вперил очи във войника.
— Брей! Джи Ай Джо! И той ли е на наша страна?
— Разбира се. Искам да отидеш с него в гората. Той ще се погрижи за теб, докато аз си свърша работата.
— Искам да дойда с теб.
Кълън отново се нацупи.
— Слушай, миличък. Трябва да изведа другите. Няма да се бавя. После ще се върна да те взема.
Кълън пак погледна войника.
— Той няма да ме отведе далеч оттук, нали?
Обърнах се към Мюлер.
— Заведи го на безопасно място някъде наблизо.
— Добре.
— Тръгваш ли, миличък?
— Да.
Кълън не беше доволен, но ме целуна и тръгна след Мюлер. Най-после беше в безопасност.
48.
Спрях микробуса между къщата и тойотата ми, така че негодниците да не виждат Йорк.
— Ще вляза в къщата с микробуса. Щом стигна до верандата, Пейтън е твой. Оправи се с него. Неутрализирах онзи отзад. Кълън е с Мюлер. Внимавай — казах аз и настъпих газта.
От задните гуми се разхвърча пръст. Завъртях волана и поех към старата къща на Лорънс Гудал. Етъл държеше Уеб на ръце. Татко стоеше до нея. Силуетите на Диас и Резович се виждаха през остъклената врата. Татко хвана Етъл за лакътя и двамата слязоха от верандата. Диас отвори с ритник вратата и насочи валтера си към тях. Извадих пушката „Дезърт Игъл“ и надупчих дъските до главата на Диас. Той се наведе инстинктивно и изстреля два куршума към татко и Етъл, сетне се прицели в мен. Резович също започна да стреля и разби предното стъкло на микробуса. Твърде късно. Настъпих газта и нахлух в хола. Грабнах пушката, наведох се и запълзях към отворената врата на багажното отделение на микробуса. Диас изстреля целия пълнител на валтера си и хукна към гостната. Резович се бе хвърлил на пода, за да не го прегазя и тъкмо се надигаше, когато излязох от микробуса. Той замахна с пистолета си и ме удари силно в слепоочието. Претърколих се и паднах по гръб, блъскайки с крака пианото.
Докато лежах там леко зашеметен, притискайки пушката до гърдите си, в коридора отекнаха отсечените звуци на пушка голям калибър. Несъмнено Пейтън стреляше по Йорк. Резович тръгна към мен, пъхна нов пълнител в пистолета и изрита масата от пътя си. Насочих дулото на пушката към него и натиснах спусъка. Звукът беше оглушителен. От отката юмрукът ми се заби в стомаха. Куршумите пронизаха коляното му и подът се обля в кръв и кости. Резович изпусна пистолета и се строполи на пода, като крещеше и се гърчеше. Претърколих се и понечих да стана. В същия миг Диас подаде глава от микробуса и стреля по мен. Куршумът се заби в линолеума до рамото ми. Подпрях се на лакът и изстрелях шест куршума по него, колкото можах по-бързо. Какофонията от тътена в затвореното пространство ме оглуши.
Не чувах нищо. Главата ми пулсираше. Бях зашеметен, но трескаво търсех Диас. Вдясно Резович още се гърчеше като обезглавено влечуго. Държеше се за коляното и охкаше. Грабнах пистолета му и хукнах към Диас. Точно когато минавах покрай предната част на микробуса, съзрях движение в коридора вляво от мен. Някой влизаше в банята. Втурнах се натам и видях нисък, дебел човек, който се опитваше да се провре през прозорчето. Сграбчих го за ризата, дръпнах го назад и го хвърлих във ваната. Той се сгромоляса тежко и изпсува.
— Пейтън? — изкрещях аз.
— Какво! — отговори той, идентифицирайки се с мъжа, който бе ударил шамар на петгодишния ми син и го бе завързал за дъба.
Изправих го и го зашлевих два пъти през лицето. Главата му отхвръкна наляво, после надясно.
— Престани! — изрева той и вдигна ръце да се предпази от ударите ми.
Яростта бушуваше в мен. Оставих пистолета в ъгъла и забих юмруци в стомаха му, после в лицето му. Пейтън се опита да се скрие във ваната. Хванах го за ризата и го блъснах в стената, удряйки лицето му отново и отново.
— Хареса ли ти… да биеш… сина ми? — крещях аз и го удрях с всичка сила, но не достатъчно, за да изгуби съзнание.