Дойде и Макелрой.
— Надявам се, че сте очистили онзи негодник в ъгъла на къщата. Той простреля много лошо Йорк.
— Съжалявам — казах аз.
— Проклетите му куршуми се забиха в колата ти като пирон в кашкавал. Единият прониза Йорк в белия дроб, другият — в бедрото. Лекарят се грижи за него. Видях навън Етъл и другото момченце. Къде е Кълън?
— Със сержант Мюлер. На западния склон. Събраха ли се хората ти?
— Всички, с изключение на Мюлер. Още не се е обадил.
— Батерията на радиопредавателя му е изтощена.
— Как разбра?
— Той ми каза. След като наръгах с нож онзи тъпак под навеса, извиках Мюлер. Той се появи от храстите и аз изпратих Кълън с него. Нагоре по хълма зад къщата.
Макелрой изглеждаше озадачен.
— И Мюлер ти е казал, че батерията на радиопредавателя му е изтощена?
Изведнъж ме обзе ужасно предчувствие.
— Намерихте ли петия човек? — попитах аз.
Макелрой поклати глава.
— Не. Помислихме, че е видял накъде вървят нещата и е офейкал.
Скочих и изревах:
— Как изглежда Мюлер?
— По дяволите! — изруга Дейв.
— Висок метър и осемдесет, не е много едър, русокос като повечето германци и…
Не чух останалото. Дейв и аз хукнахме към вратата.
49.
Докато Макелрой разпределяше войниците си, Дейв и аз започнахме да търсим — първо там, където бях видял мнимия Мюлер да излиза от храстите и после отново да се скрива с Кълън. Трудно беше да намерим следа, защото килимът от паднали листа и клонки беше дебел, но тук-там личаха издайнически стъпки. Изминахме стотина метра и стигнахме до възвишение, откъдето се виждаше къщата. Там открихме прясно изкопана овална долчинка в пръстта. Беше отчасти скрита под листа и преплетени вейки.
— Онзи тип явно е свикнал с живота сред природата. Окопал се е в дупка, дори си е направил маскировка. Лежал е тук, покрит до носа, и по цял ден е наблюдавал къщата. Щом не е пушил и не е помръдвал, никой не е могъл да го забележи — рече Дейв.
— Да потърсим истинския Мюлер — предложих аз и обиколихме в кръг местността.
След две минути намерихме труп, съблечен по гащета и скрит в лавровите храсти. Зад лявото му ухо имаше малка дупка, по всяка вероятност от куршум, макар че можеше да е направена от дълъг, остър предмет като шило за разбиване на лед. Показах я на Дейв.
— Ако дупката е от куршум, онзи тип трябва да е използвал заглушител — каза той.
— Да. Изглежда от пистолет двайсет и втори калибър.
— Какво оръжие носеше, когато го видя?
— Карабина „М-16“. И нож, но не го огледах. Мислех за други неща.
— Ами тогава дупката може би не е от куршум.
— Или е оставил в гората пистолета със заглушител, когато е излязъл от храстите пред мен. Онова, което ме озадачава, е защо не ме уби още тогава или не се престори, че не ме чува.
— Вероятно Резович го е изпратил там да пази задната врата с инструкции да не стреля, освен ако не чуе стрелба. Ти си знаел, че Мюлер трябва да е някъде наоколо и онзи тип се е показал, когато си го повикал, за да не се усъмниш, ако никой не се появи. Рискувал е, предполагайки, че не познаваш Мюлер. Не е знаел точно какво става в момента. След като е видял, че без усилия си очистил приятеля му, той вероятно се е надявал, че ще му подскажеш някак как стоят нещата.
— Направих много повече за него. Дадох му сина си за заложник. Картбланш да се измъкне.
— Не започвай да се самообвиняваш. Не е имало как да знаеш.
— Въпреки всичко глупостта ми извади Кълън от тигана и го запрати право в огъня.
— Да. Сигурно щеше да е по-добре да го качиш в натъпкания с експлозиви микробус и да нахлуеш в къщата, където по теб щяха да стрелят най-малко трима човека.
— Можех да го оставя при сержант Йорк.
— Аха, Йорк. Извинявай, но това не е ли същият сержант Йорк, за когото лекарят сега се грижи? Онзи, когото главорезът с карабината „М-16“ простреля, докато клечеше пред шибаната кола?
— Да вървим да търсим Кълън.
— Разбира се. Само се успокой.
В края на възвишението попаднахме на следа и тръгнахме по нея.
Двайсет минути търсихме, пълзейки на лакти и колене. Не намерихме нищо. Никаква нова следа, че оттам е минал някой. Върнахме се при долчинката в пръстта и започнахме отново, движейки се на северозапад във все по-широки кръгове.
Мина още половин час.
Нищо.