НЕ ИЗЛИЗАМ С МОМИЧЕТА,
КОИТО УПОТРЕБЯВАТ ПЕТБУКВЕНИ ДУМИ:
НЕДЕЙ!
СТИГА!
ПУСНИ!
Той нагази във водата. Камъните бяха големи и коварно хлъзгави. Трябваше да стъпва предпазливо.
„Момчето не може да е отишло далеч. Сигурно се е уморило. Вероятно се крие някъде в храстите край брега. Ако не го намеря, Резович ще ме обеси.“
Изведнъж мъжът спря и съзря нещо кафяво. Бързо се обърна и посегна към пушката на рамото си.
„Шибан мармот.“
Животното пробяга три-четири метра и се скри в дупката си.
— Щом намеря хлапето и ще му откъсна ръката — процеди той на глас и присви очи. Челото му беше обляно в пот.
Не знаеше колко близо е до детето.
Не знаеше, че петгодишният Кълън Ванс се спотайва на пет метра от него сред високите треви край потока, трепери от страх, от студ и от умора и се моли на Бога: „Моля те, Господи, не му позволявай да ме открие. Моля те, Господи…“.
Мъжът с оранжевата фланелка и начернено лице продължи да върви. Очите му се стрелкаха от бряг на бряг. Накрая изчезна зад завоя.
„Трябва да чакам…“ — повтаряше си наум Кълън, но вече не издържаше. Беше малък и нетърпелив. Изскочи от туфата и хукна по брега, мятайки кал по гърба си. Сърцето му биеше като на зверче. Къщата беше наблизо… Скоро щеше да бъде спасен…
В същия миг една ръка замахна и го удари по гърба, завъртя го и го повали на земята. Кълън падна тежко. Белите му дробове останаха без въздух. В очите му се четеше ням ужас. Войникът победоносно се наведе над него.
— Опиташ ли се да станеш, пак ще те ударя, така да знаеш, момче.
— Може би да, може би не — каза женски глас зад него.
Той се обърна и я видя. Беше мокра до кръста и държеше малък автоматичен пистолет.
„Виж ти. Тази тъпа кучка държи оръжието с две ръце. Не гледа ли телевизия?“
— Никога няма да ме уцелиш оттам — каза мъжът.
Жената направи пет крачки, докато той смъкваше пушката от рамото си, и попита:
— А оттук?
Сетне стреля в гърдите му.
Два пъти.
Епилог
Прегледаха Уеб и му дадоха успокоителни. Превързаха раните на татко. Закараха сержант Йорк в болницата „Джеферсън“ и откараха трупа на Мюлер. Дадоха ми хапче срещу болката в главата, която Резович ми бе причинил с пистолета си и Диас бе изострил с юмруците си.
Кълън се стопли и се нахрани. Единствената друга рана по тялото му, освен охлузеното коляно, беше порязването с формата на полумесец, когато главорезът, представил се за Мюлер, го бе повалил при потока. Хедър го бе носила през целия път до фермата. Дейв и аз чухме изстрелите и се срещнахме там.
— Татко! Хедър ме спаси! — радостно извика Кълън, когато ме видя и се хвърли в прегръдките ми.
Прегърнах го, целунах го и внимателно го прегледах. Накрая го притисках в обятията си толкова силно, че той изохка:
— Не мога да дишам!
Пуснах го на земята, но татко го сграбчи и също започна да го прегръща и целува. Етъл стоеше, потропваше с крак и чакаше реда си. Преоблякоха го в сухи дрехи и го сложиха да спи.
Макелрой се обади на няколко места. Дойдоха агенти на ФБР и стоически огледаха покритите с одеяла трупове. После се преместиха в хола. Задаваха въпроси и получаваха кратки, безпристрастни отговори. Накрая седнаха край масата в кухнята, пиха чай с лед и ядоха ябълков пай, показвайки, че са почти човешки същества.
Телефонирах на Фанър и му разказах достатъчно подробности, за да знае, че положението е овладяно.
— Уби ли Резович? — попита той.
— Не съвсем.
— Диас?
— Не.
— Никого ли не застреля?
— Резович, но само в коляното.
— Да не би да си изгубил способността си да се прицелваш?
— Бързах. Един друг човек е малко контузен.
— Ти ли го направи?
— Какво да кажа…
— Хубаво е да чуя, че не си мързелувал по време на събитията.
— О, съвсем не. Повозих се на микробус с пластичен експлозив, ходих в планината…
— На разходка ли?
— Не. Търсих един човек.
Седях на стария люлеещ се стол на Лорънс Гудал. Старецът ми липсваше. Укорявах се, че съм станал причина за смъртта му. Етъл излезе от кухнята и ми подаде чаша кафе. Благодарих й. Тя застана пред мен и ме погледна.
— Той беше джентълмен, Господ да го благослови — каза тя. — И много те обичаше. Не се обвинявай. Главната ти грижа беше Кълън и това беше най-безопасното място, което знаеше.