— Как се чувстваш?
— Радвам се, че Кълън и татко са в безопасност. И Етъл.
— Боли ли те главата? Диас даде всичко от себе си.
— За известно време.
— Докато баща ти пое нещата в свои ръце.
Усмихнах се.
— Никога не закачай нечий син. Особено ако бащата има пушка.
Дейв също се ухили.
— И се намира наблизо. — Той протегна ръка и ме потупа по рамото. — Отивам да подремна. Ще дойдеш ли да ми разкажеш приказка?
Вдигнах крак да го ритна, но не улучих.
Час по-късно легнах до Кълън. Той спеше спокойно, дори похъркваше. Явно не сънуваше кошмари. Поне не в момента.
Надявах се никога да не сънува.
Беше ми дошло до гуша от неприятности.
И после, за пръв път от няколко седмици, заспах. Без пистолет под възглавницата.